Звучиш много собственически. §Засмя се леко, все още държейки ръцете му и гледайки го в очите. Навън не бе толкова топло, колкото през лятото вечерта, но те бяха вампири, нали? Не чувстваха студ, нито можеха да се разболеят толкова лесно. Затова го задърпа към езерцето.§ Хайде да поплуваме.
*Работата не бе там, че не го обичаше, а че не бе сигурна в него. На другия ден, след като приключи работа се насочи директно към имението на Ин, за да поговорят, както се бяха разбрали. Застанала пред големите врати на дома му, чакаше да й отворят.*
*За момент се стресна, че може би ще се наложи отново да се надвикват, но се зарадва, че той се съвзе навреме. Помълча още известно време и когато той понечи да си тръгне, момичето въздъхна и се подпря на касата на вратата.* Дай ми време до утре, моля те. Нека се видим утре.
*Все още беше леко объркана, но този път я изпълни и някакво неописуемо щастие. Което все пак се постара да скрие и отново да се върне на земята. Прочисти гърло и отмести поглед встрани.* Ин, десет часа вечерта е... Аз... да не мислиш, че е толкова лесно?
*Два месеца. Два месеца, през които нито бе чула, нито видяла Ин. През това време се чувстваше някак... празна. Той определено й липсваше, но винаги когато си припомнеше поведението му спрямо нея и желанието да му се обади я подминаваше. Тази вечер се бе прибрала късно, тъй като си бе намерила работа и след това се срещна с някои приятели, а когато Ин позвъни на вратата момичето тъкмо се приготвяше за лягане. Наистина й бе чудно кой може да е по това време, но от всички хора, наистина, най-малко бе очаквала да види Кино. В първата минута не каза нищо и просто го гледаше, преди най-накрая да проговори, повдигайки вежди объркана.* Ин...?
.
*Бе я притиснал доста здраво, а като се имаше и в предвид, че тя бе доста дребна, особена в сравневие с него, нищо чудно, че дори и да шаваше като риба на сухо не успя да го отблъсне от себе си. Но това пък не й попречи да сключи зъби около долната му устна, която захапа силно, достатъчно, за да я разкървави, очаквайки вече да се отдръпне от нея.* (Омо, съжалявам, че ти отговорям толкова късно, съвсем бях изключила, че имам да отговарям тук)
.
*Това... определено не го очакваше... така че само премигваше като някоя глупачка, докато не осъзна какво се случваше всъщност. При което път моментално се отдръпна и заби сладоледа в лицето му, докато нейното беше почервеняло като на някакъв домат* Какво си мислиш, че правиш, нахалник такъв????!?
.
.