§Какво ставаше по-дяволите? Защо Ин бе в кръв? Никога не го бе виждала в такава светлина - толкова слаб и безпомощен. Какво трябваше да направи? Момичето е обзето от паника. Приклекна, заставайки на колене, докато все още го придържаше и бавно го остави да легне на земята. Пое си дълбоко дъх, затваряйки очи за момент, за да се поуспокои и да изчисти мислите си. Когато отново ги отвори и го погледна се зае да разкопчава окървавената му риза, а след като приключи с копчетата вниманието й се заби в кървящата рана. Огледа се. Наблизо нямаше парцал или нещо подобно, а я беше страх да го остави сам дори за няколко секунди. Затова направо свали тениската, с която беше, оставайки по сутиен и затисна раната с топката плат, за да спре кръвоизлива. А сега какво? Може би... ако му дадеше от своята кръв... това щеше да помогне някак си? Захапа китката на едната си ръка, впивайки вампирските си зъби в кожата си, при което няколко капки кръв се стекоха надолу по ръката й. Приближи китката си към устните му, докато не откъсваше погледа си от неговия.* Хайде.
*Работата не бе там, че не го обичаше, а че не бе сигурна в него. На другия ден, след като приключи работа се насочи директно към имението на Ин, за да поговорят, както се бяха разбрали. Застанала пред големите врати на дома му, чакаше да й отворят.*
*За момент се стресна, че може би ще се наложи отново да се надвикват, но се зарадва, че той се съвзе навреме. Помълча още известно време и когато той понечи да си тръгне, момичето въздъхна и се подпря на касата на вратата.* Дай ми време до утре, моля те. Нека се видим утре.
*Все още беше леко объркана, но този път я изпълни и някакво неописуемо щастие. Което все пак се постара да скрие и отново да се върне на земята. Прочисти гърло и отмести поглед встрани.* Ин, десет часа вечерта е... Аз... да не мислиш, че е толкова лесно?
*Два месеца. Два месеца, през които нито бе чула, нито видяла Ин. През това време се чувстваше някак... празна. Той определено й липсваше, но винаги когато си припомнеше поведението му спрямо нея и желанието да му се обади я подминаваше. Тази вечер се бе прибрала късно, тъй като си бе намерила работа и след това се срещна с някои приятели, а когато Ин позвъни на вратата момичето тъкмо се приготвяше за лягане. Наистина й бе чудно кой може да е по това време, но от всички хора, наистина, най-малко бе очаквала да види Кино. В първата минута не каза нищо и просто го гледаше, преди най-накрая да проговори, повдигайки вежди объркана.* Ин...?
.
*Бе я притиснал доста здраво, а като се имаше и в предвид, че тя бе доста дребна, особена в сравневие с него, нищо чудно, че дори и да шаваше като риба на сухо не успя да го отблъсне от себе си. Но това пък не й попречи да сключи зъби около долната му устна, която захапа силно, достатъчно, за да я разкървави, очаквайки вече да се отдръпне от нея.* (Омо, съжалявам, че ти отговорям толкова късно, съвсем бях изключила, че имам да отговарям тук)
.
*Това... определено не го очакваше... така че само премигваше като някоя глупачка, докато не осъзна какво се случваше всъщност. При което път моментално се отдръпна и заби сладоледа в лицето му, докато нейното беше почервеняло като на някакъв домат* Какво си мислиш, че правиш, нахалник такъв????!?
.
.