*Знаеше, че Ин няма да изпие някакво си прахче просто така, но все се стресна, когато стаята се изпълни от всички тези крясъци и той започна да се гърчи на земята. Когато всичко затихна, момичето се отдъхна. Въздъхна тихо и отметна глава назад, затваряйки очи, докато не усети ръката му върху своята. Насочи поглед натам, а после към лицето му. Отдръпна ръката си, която след това стисна в юмрук и се изправи, опитвайки се да сдържа всичките си емоции вътре в себе си. Нуждаеше се от отговори. Бе й обещал да не я оставя повече сама. За пореден път. И ето, че за пореден път не спази обещанието си, затова този път нямаше да му се размине просто така. Нужно й бе време.* По-добре ли си?...
*Работата не бе там, че не го обичаше, а че не бе сигурна в него. На другия ден, след като приключи работа се насочи директно към имението на Ин, за да поговорят, както се бяха разбрали. Застанала пред големите врати на дома му, чакаше да й отворят.*
*За момент се стресна, че може би ще се наложи отново да се надвикват, но се зарадва, че той се съвзе навреме. Помълча още известно време и когато той понечи да си тръгне, момичето въздъхна и се подпря на касата на вратата.* Дай ми време до утре, моля те. Нека се видим утре.
*Все още беше леко объркана, но този път я изпълни и някакво неописуемо щастие. Което все пак се постара да скрие и отново да се върне на земята. Прочисти гърло и отмести поглед встрани.* Ин, десет часа вечерта е... Аз... да не мислиш, че е толкова лесно?
*Два месеца. Два месеца, през които нито бе чула, нито видяла Ин. През това време се чувстваше някак... празна. Той определено й липсваше, но винаги когато си припомнеше поведението му спрямо нея и желанието да му се обади я подминаваше. Тази вечер се бе прибрала късно, тъй като си бе намерила работа и след това се срещна с някои приятели, а когато Ин позвъни на вратата момичето тъкмо се приготвяше за лягане. Наистина й бе чудно кой може да е по това време, но от всички хора, наистина, най-малко бе очаквала да види Кино. В първата минута не каза нищо и просто го гледаше, преди най-накрая да проговори, повдигайки вежди объркана.* Ин...?
.
*Бе я притиснал доста здраво, а като се имаше и в предвид, че тя бе доста дребна, особена в сравневие с него, нищо чудно, че дори и да шаваше като риба на сухо не успя да го отблъсне от себе си. Но това пък не й попречи да сключи зъби около долната му устна, която захапа силно, достатъчно, за да я разкървави, очаквайки вече да се отдръпне от нея.* (Омо, съжалявам, че ти отговорям толкова късно, съвсем бях изключила, че имам да отговарям тук)
.
*Това... определено не го очакваше... така че само премигваше като някоя глупачка, докато не осъзна какво се случваше всъщност. При което път моментално се отдръпна и заби сладоледа в лицето му, докато нейното беше почервеняло като на някакъв домат* Какво си мислиш, че правиш, нахалник такъв????!?
.
.