-
Тъмнокосото момиче тъкмо поставяше и последния кашон с нейни вещи на пода в стаята, която бе част от новия й дом. Изпъхтя уморено и избърса малките капчици пот от челото си с ръкава на бледо-розовата си памучна блуза, преди да постави ръцете си на кръста. Погледа й зашари из стаята си, която бе планирала да е нейната собствена, оглеждайки внимателно всеки инч от нея, като започна да уми коя вещ къде да сложи. След минута въздъхна тихо и прокара пръсти през дългата си мека коса, отстранявайки няколко кичура, които й пречеха от лицето си, преди да се завърти галантно на пръсти и да се запъти към вратата, от която само след миг излезе и се озова в почти празна стая, в средата на която бе поставен покрит с найлон диван. Това щеше да бъде всекидневната. Просна се върху все още неразопакования диван и постави ръцете си върху корема, като впери погледа си в белия таван, не че той бе кой знае колко интересен. Момичето се замисли. От днес нататък вече щеше да живее сама, далеч от родния си град и от човека, който досега я бе отглеждал като свое дете и я бе защитавал. Вече щеше да се грижи сама за себе си. Дали щеше да се справи? Не, трябваше да се справи. Трябваше да го направи, заради покойните си родители. Все пак не бе дошла тук просто така. Алура имаше своя цел, която на всяка цена щеше да изпълни, дори това да костваше нейната собствена смърт. И тя бе да открие убиеца на своите родители и да отмъсти за тяхната смърт.