*Постави ръцете си върху неговите и въздъхна тихо, отпускайки се в ръцете му.* Сигурна съм. Поне засега. Не мисля, че ще се справим. *Затвори очите си, а тонът с който говореше бе тих и спокоен, наподобяващ шептене.*
*Кимна леко и го дари с усмивка, преди да повдигне леко горната част на тялото си, подпирайки се на единия си лакът, докато все още бе обърната с лице към него, като допря устните си до челото му, задържайки ги за кратко там, преди да се изправи в седнало положение, протягайки крайниците си.*
Но аз не съм... Както и да е, неща затворим тази тема. Мислех си, тъй като скоро и зимата ще наближи да ида да си купя някои нови дрехи, защога и без това имах нужда. Ти какво ще кажеш ? Искаш ли да дойдеш с мен? Може да идем след като приключим с пикнника и ти ще ми помогнеш с избора. *Вдигна поглед към неговия, дарявайки го с усмивка.*
*Отново остана мълчалива за определен период от време, преди да се извърне към него и без да казва нищо обви ръце около кръста му, опирайки чело в гърба му.* Просто понякога... имам нужда от малко лично пространство и време само за себе си. Всяка жена има нужда от това...
*Въздъхна тихо и се излегна назад върху одеялото, като постави ръце върху корема си, вглеждайки се в чистото синьо небе.* А претендираше, че искаш деца. Ин, знаеш ли изобщо какво е нужно за отглеждането на едно дете? Любов, грижи и много, много грижи, за да израсне здраво и нормално. Не, че нашето може да е много нормално, като се има на предвид какви сме ние, но да... Ако се ядосваш, когато плета венец, въпреки, че седя до теб през цялото време, то тогава.. не знам какво ще стане, ако ни се роди дете.
*Остана за момент на мястото си, като сви ръцете си в юмруци и издиша бавно, преди да го последва. Когато той седна върху одеялото, Лу се настани до него и сви краката си леко при коленете, поставяйки дланите си върху коленете и се загледа в скъсаните места по джинсите си, сякаш бяха най-интересното нещо на света, докато най-накрая не проговори отново след няколко минути.* Ще ми кажеш ли защо се сърдиш?
Или какво? Какво ще направиш, ако не се отдръпна? *Скръсти ръце пред гърдите си и вирна брадичка, повдигайки двете си вежди предизвикателно насреща му.*
*Стисна челюст, когато я избута, но все пак отново застана пред него.* Защо си ядосан сега? Искаш да си изкараш гнева върху нещо? Е, добре. Направи го върху мен. Ако искаш ме удари. Няма да цивря.
(Даже не забелязах смяната на профилната снимка, лол. Това лоша приятелка ли ме прави? хД)
§Когато чу трясъка, вниманието й се откъсна от венеца в ръцете й и тя насочи поглед към мястото, където бяха паднали дърветата. Въздъхна тихо и оставяйки всичко, се изправи, като закрачи напред, към мястото, където се намираше Ин. Зървайки го, Алура забърза крачка и заставайки пред него, разтвори устните си, заговаряйки.§ Ин, какво правиш, по дяволите?
*По едно време телефоннът й, който бе в джоба й иззвъня. Тя го извади от джоба си и виждайка името, изписано върху екрана реши, че сега не е подходящият момент да вдига, затова натисна червената слушалка и прибра телефона отново в джоба си и си продължи работата по венеца.*
*Стистна устни и спря да движи ръката си, а скоро я и махна. Ах, как мразеше той да прави така.* Добре тогава. *Измрънка и отново.му обърна гръб, насочвайки вниманието си към цветята, или по-скоро се опита, защото мислите й витаеха изцяло край Ин.*
Има ли нещо? *Премигна, накланяйки главата си леко на една страна. Постави една от ръцете си върху гърба му, който започна внимателно да разтрива с кръгообразни движения и надвеси главата си нас неговата.* Да не е станало нещо?
*Толкова се бе унесла в брането на цветя, че чак не забеляза, че Сакамаки се тръшна сърдит на одеялото, но когато приключи, за което не отне много време се насочи към него. Седна до Ин и се зае да плете венчето, докато вниманието в ума й не изникна мисълта колко тихо беше, което... не беше нещо обичайно за тя двамата. Погледна към Кино и остави цветята настрани за момент.* Ин?
§Бе се отдалечила на няколко крачки от него, докато съсредоточено се разхождаше, преди да чуе гласа му, който я накара да се обърне към него. Когато видя, че се е изцапал се усмихна и се приближи към него, като изтри прашеца от върха на нослето му с края на ръкава на ризата си. Надигна се на пръсти и го дари с една целувка по бузата, преди да вземе цветето от ръката му и отново да се усмихне.§
§Сви рамене повторно и се обърна с лице към него, без да се отскубва от хватката му.§ Зависи. Ако ми помогнеш да събера достатъчно за венец може и да не те игнорирам, че даже ако цветята са достатъчни ще направя и един за теб. §Засмя се звънливо.§
§Щом усети ръцете му около кръста си изправи горната част на тялото си и извърна глава на една страна, поглеждайки го през рамо. Усмихна се с единия крайчец на устните си и сви рамене, държейки в ръцете си цветята.§ Ти се хранеше, а на мен не ми се стоеше просто така, затова реших да се поразходя наоколо, за да не преча на теб.
§Премигна, когато той се отдръпна, но не каза нищо, а просто въздъхна тихо и също се изправи в седнало положение. Наистина мразеше, когато се отдръпваше просто така, когато тъкмо бяха започнали. Но коя бе тя, че да се оплаква, след като толкова време го отблъскваше? Докато той си ядеше, тя се изправи от мястото си и започна да се разхожда из полянката, оглеждайки се за цветенца, които откъсваше, за да си направи после венче.§
§Когато той се отдръпна тя отвори очите си, които бе затворила за миг и го погледна с леко зачервени блузи, като се подсмихна леко и уви ръце около врата му.§ Мм... Мне, не мисля, че се сещам. Защо не ми подскажеш по-подробно? §Много добре знаеше за какво говори, просто й харесваше да го закача и да си играе с него. §Нацупи леко устни и го дари с най-невинния поглед, който можа да си докара.§
М? По друг начин? *Когато усети ръзете му върху дупето си прехапа долната си устна и сведе поглед отново надолу към лицето му, опитвайки се да притъпи усмивката си, докато се опитваше да се прави на ударено и учудена.* Какъв е той?
Звучи чудесно. §Заигра се с един кичур от косата му, започвайки да го усуква около пръста си.§ Но ще ми позволиш ли да платя и половината от разходите? Неприятно ми, когато винаги ти плащаш всички, при положение, че аз имам немалко наследство от родителите ми.
Какво местенце? *Отпусна главата си назад и постави дланта си върху главата му, погалвайки го му нежно и внимателно. Вдиша, при което гърдите й се повдигнаха и след това бавно издиша, докато погледът й бе вперен в синьото небе.*
Звучи чудесно. *Краищата на устните й се извиха в усмивка, преди тъмнокоската да обвие ръцете си около него. Запови нос в меката му коса и затвори очи, вдишвайки от приятния му аромат, преди да заговори отново.* Някъде край море, например?
Прекрасно. *Приведе се към него и допря меките си устни до челото му, задържайки ги там известно време.* Някой път пак може да идем ня почивка. И обещавам, че този път няма да изчезвам. *Засмя се тихо и съвсем за кратко, но искрено.*
*Усмихна се и преглътна последната хапка от сандвича, преди да постави една от ръцете си върху главата на тъмнокоското и да о погали внимателно.* Нищо, не се тревожи. Добре ли се чувстваш?