Почти на две мисля. £Сви ромене и погледна към мъника, който дари с усмивка, преди да излязат навън... На другия ден, както бе казала жената, се върна към обяд и след това дойде да си прибере детето, което Алура тъкмо бе изкъпала, понеже доста си поиграха с пюрето и го бе облякла, когато чу звънеца на вратата. Бе сама, тъй като Ин й бе казал, че трябва да излезе по работа. След като с жената си поговориха известно време, тя взе детето си и си тръгна. Алура я изпрати до вратата, след което се върна във всекидневната и се пльосна върху дивана, въздишайки. Обърна се на една страта и затвори очи, като започна малко по малко да се унася£
§Погледна го и кимна положително с глава, преди да върне вниманието си върху малкото момченце. протегна ръка към него и постави длан върху главичката му, погалвайки го, за да привлече вниманието му, а щом това стана заговори с мек и весел тон§ Миличко, хайде да излезем навън, какво ще кажеш? §Помогна на детето да се изправи на крака, след което тя също го направи и хвана малката му ръчичка, запътвайки се към вратата§ Хайде, Ин.
*Явно плюшената играчка привлече повече вниманието на малкия, тъй като първо към нея посегна. Тъмнокоската отпусна главата си върху рамото на Ин без да откъсва погледа си от малкия и се усмихна леко* Майка му се обади. Връща се утре към обяд.
*С малкия седяха във всекидневната върху мекия килим, като си гугукаха нещо. Щом чу гласа на Ин, вдигна глава и го погледна, като се усмихна широко* Хей. *Потупа мястото на земята до себе си в знак да седне също*
Никое бебе не е грозно, Ин. *Засмя се, но смехът й бързо секна при следващите му думи. Поклати глава отрицателно и продължи да храни малкия* Не. Само памперси. Съседката каза, че ще ми се обади по-късно, за да оповести дали ще се върне още днес или след ден-два.
*Засмя се, продължавайки да храни малкия,който най-сладко си хапваше* Значи се досети? Честно казано мислех, че ще те баламосвам по-дълго, жалко, че веселбата свърши. *Вдигна глава и го погледа, като му се усмихна лъчезарно*
А и откъде знаеш? Бил си бебе, Ин, за теб сигурно миризмата ти е била много хубава. *Сви рамене и седна на стола до този на Ин, като взе малкия в своя скут. Взе лъжичката, с която загреба от кашата и я поднесе към устните на малкия* Като стана дума памперсите са свършили и трябва да идеш да купиш.
*Малкия започна да шава недоволно и не след дълго записка, защото очевидно искаше да го пуснат на земята, докато Алура приготвяше масата и през това време заговори, усмихвайки се* Знаеш ли, много от слугите ти са казвали, че е точно твое детско копие.
*Дари го с усмивка, преди да проследи погледа му, поглеждайки към детето. Премигна, преди да свие небрежно рамене и да се върне към приготвянето на овесената каша. Отвори уста, за да му обясни за съседката си и положението, в което се намираше. Но тогава й хрумна една идея. Подсмихна се лекичко, но се постара да го прикрие. Вдигна глава и го погледна укорително.* Ин, пак ли си правиш шегички? Кой баща не помни сина си? Стига Ин, женени сме от три години. Щеше да е по-добре ако кажеше, че не помниш и че днес е годишнината ни.
*Сгуши се в него и заспа спокойно и дълбоко, като постепенно отново се отпусна в неговите ръце. На сутринта се събуди рано, тъй като чу звънецът на вратата. Изправи се в седнало положение върху Ин, измрънквайки недоволно изпод носа си, докато разтъркваше едно от очите си с опакото на дланта си. Прозя се и премлясна леко, като погледна още веднъж към спящия си любим и се усмихна, преди да се отмести. Побърза да слезе на първия етаж и отвори входната врата, а пред нея бе застанала една от съседките й, държащо в ръцете си малкият си две-годишен син. Жената набързо обясни на Алура, че й изникнала спешна работа и трябвало да пътува, но нямало на кого да остави малкия. Алура я разбра, тъй като жената беше самотна майка, а и доколкото знаеше родителите й отдавна не бяха на този свят. Така че след малко се намираше вече облечена в кухнята с малкото момченце, което седеше на един от столовете край масата и наблюдаваше съсредоточено Алура, която старателно се бе заела да му приготви закуска*
View more
*Засмя се тихо, при което топлият й дъх се разби в кожата му, преди да го побутне да легне назад, след което се отпусна върху него и затвори очите си* Аз няма да избягам при друг. *Въздъхна безшумно и се усмихна леко, като след малко започна отново да се унася*
*Затвори очи при допира на устните му, като промълви тихо едно ''Надявам се'', преди да обвие ръце около кръста му и да се притисне към него, заравяйки лице в сгъвката между рамото и врата му*
.
§Сънят мина пред очите й отново като на лента. Не веднъж бе виждала снимки на предишната годеница на Ин, макар той сигурно да си мислеше, че ги е скрил много добре. И реши да преглътне това и да не казва нищо, защото все пак... тя бе неговата първа любов. Все пак тя бе мъртва и сега Лу бе в сърцето му. Или поне се надяваше де. Но след този кошмар, който сънува... Бившата му годеница се бе появила и той... бе избрал нея, оставяйки Алура сама след това. Вдигна глава, поглеждайки го с пребледняло лице и трептящите си тъмни очи, като хвана една от ръцете му с двете свои и я стисна леко§ Ин... ние ще бъдем заедно независимо от всичко и всички, нали? Ти ще останеш до мен, нали?...
§Изведнъж рязко отвори очи, отдръпвайки главата си назад, при което срещна разтревожения му поглед. Ръцете й бяха поставени върху раменете му, при което ги бе стиснала несъзнателно, забивайки и ноктите си. Въздъхна облекчено и отново затвори очи, забивайки челото си в рамото му, дишайки тежко§
§По едно време през нощта започна да мърда неспокойно, мрънкайки нещо неразбираемо изпод носа си. Шаваше с крака, а по челото й бяха избили капчици пот. Очевидно бе, че явно сънува кошмар§
§Не каза нищо повече, а просто се сгуши в него, затваряйки очите си, като не след дълго започна да се унася в сладък сън и след малко вече бе заспала дълбоко. Сгуши се още по-силно в него, като преплете краката си с неговите, а ръцете си уви около тялото му§
§Усмихна се, засмивайки се леко, като постави длан върху бузата му и я погали нежно с палец§ Откъде пък ти хрумна така изведнъж този въпрос? Не се тревожи, аз съм жена, а ние жените намираме сили да се справим с всичко.
§В момента, в който усети движение по повърхността на леглото отвори очите си и погледна през рамо, виждайки, че това бе Ин. Усмихна се леко и се обърна с лице към него, преди да се изправи в седнало положение§ Прибра се.
§Когато пристигна в дома си се насочи директно към стаята си, където съблече роклята и премахна грима от лицето си. Облече една от тениските на Ин, с които често се разхождаше по цял из дома си, когато бе сама или ги ползваше за пижама. Шмугна се в леглото и зачака той да се прибере, като въздъхна тихо§
§Кимна бавно, докато погледът й не се откъсваше от неговия§ Обещавам ти. §Надигна се на пръсти, за да може да докосне с меките си устни бузата му, затваряйки за миг очи, преди да се сбогува с него и да се качи в колата, тръгвайки към дома си§
§Гърлото й се стегна, при мисълта, че толкова човешки животи щяха да бъдат отнети. Но какво можеше да направи? Ако предприемеше някакви действия, можеше да предизвика още по-голяма опасност, тъй като вампирите на Ин едва ли не щяха да извереят от глад, а тогава можеше да има проблеми и със самия него. Така че просто смирено кимна и внимателно се отмести от скута му, изправяйки се§ Добре. Ще се прибера...
§Отдръпна главата си леко назад, за да може да погледне лицето му, а върху нейното бе изписано... изненада може би§ Ще доведат над сто души, за да се нахранят? И ще ги убият...?
§Премигна объркано срещу него, преди да повдигне една от веждите си въпросително, като хвана китката на ръката му, с която бе погалил бузата й§ Защо? Какво ще се случи? Кажи ми или няма да си тръгна.
§Притаи дъх и затвори очи за миг, заради приятното чувство, но бързо се съвзе и постави ръце върху главата му, като я отдръпна назад, отлепяйки устните му от горящата си кожа§ Ин, не можем!...