£Пръстите на свободната й ръка се свиха, стисвайки завивките, а очите й се напълниха с горчиви сълзи. Ин явно не осъзнаваше какво се случва в момента, за разлика от нея.£ И-Ин... извикай някого... съсед... случаен човек от улицата ако ще да е, няма значение... трябва ми помощ... £Едва сдържаше виковете и риданията си, като се стараеше да не изпада в паника, защото знаеше, че така положението можеше съвсем да се влоши£ Съседката, която живее срещу мен.... тя е лекар, извикай я. Побързай и моля те, не задавай въпроси...
£Стисна очи, когато той затръшна така вратата и трепна леко. Малко или много се почувства обидена от думите му. Тя не бе готова? Той бе този, който се държеше като дете и си мислеше, че щом е крал на вампирите, е крал на целия свят и може да командва всички. Продължи към стаята си, а щом влезе се тръшна на леглото и заспа почти веднага. Събуди се след няколко часа, часът наближавашетри сутринта. Усещаше някаква неприятна болка ниско долу в корема си. Усети, че бе сама, което означаваше, че Ин не се е върнал. Не след дълго се появи и някаква неприятна влага. Лу най-накрая реши да отмести одеялото и видя... някакво тъмно петно... кръв. Очите й се разшириха, огледа се, а щом забеляза телефона си върху нощното шкафче се пресегна и го грабна, набирайки бърза помощ.£
Тогава пък аз ще се кача! £Начумери се недоволно, преди да се изправи, като си взе одеялото и го завлачи нагоре постълбите, сякаш бе някое дете, докато вървеше към втория етаж, с намерение да отиде в стаята си и да остане на спокойствие.£
Ин, говоря сериозно. £Изкара едната си ръка изпод одеялото и го хобутна леко.£ Остави ме сама, не ми е добре и в момента не ми е до спорове. Ще се кача по-късно, обещавам. Но в момента нямам никакво желание да мръдна дори малкото си пръстче.
Махай се. £Измрънка и се покри с одеялото до носа, като присви леко очи и се размърда леко.£ Ти каза, че ти се спи, защо си тук? Отивай горе, аз ще се кача по-късно, когато се чувствам по-добре.
£Понечи отново да се приближи към нея, но все пак се отказа и просто въздъхна, обръщайки се също с гръб към него, докато не усети гадене. Изправи се в седнало положение и покри с длан устните си, като побърза внимателно да се изправи от леглото,след което се насочи право към банята. Когато всичко свърши слезе на долния етаж във всекидневната, където се излегна на дивана и се зави с плетеното одеяло, което бе преметнато на облегалката и пусна телевизора. Дгуши се в одеялото и се загледа във филма, който даваха.£
£Постоя така както си беше в седнало положение известно време, ровичкайки си нещо в телефона, пради да легне до него, като въздъхна тихо. Сгуши се в него, като заби чело в гърба му и издиша бавно, затваряйки очите си£
£Покри с длан захапаното място длан и се изправи впседнало положение, заставайки с лице към него, като се начумери недоволно и мръдна нослето си като някой заек.£ Може би това има нещо общо с факта, че съм бременна?
£Изпъшка тихо, заради леката болка, която усети и стисна очи, като зарови върха на пръстите си в меката му тъмна коса£ И-Ин... £Прехапа долната си устна, притисна тялото си в неговото и издиша бавно струйка топъл въздух, който бе задържала в дробовете си£
£Когато дръпна крака й горната част на тялото й падна назад. Уви ръце около врата му и се размърда леко под него.£ Щом искаш секс не оставяй всичко на мен! Аз нямам идея какво да правя! £Очите й се разшириха лика, а по лицето й плъзна руменина£
Една съседка. Свършила й е захарта и дойде да поиска от мен. £Пристъпи към леглото и седна в единия му край, преди да качи и краката си върху него, като ги изпъна и си пое дълбоко вэздух, издишвайка след това£
£Отвори уста, за да каже още нещо, когато чу звънеца на вратата. За момент се зачуди дали просто да се направи, че не си е у дома, но накрая все пак се изправи и въздъхна, излизайки от стаята, като слезе на долния етаж. Когато отвори вратата съзря лицето на съседката си, чиято захар явно бе свършила. Изминаха поне 15 минути, докато тя спре да бърбори как не можела да си пие кафето без захар, след което Алура й услужи и затвори вратата след като тя си тръгна.£
*Стисна устни, за да не изохка, защото малко или много я заболя. Бавно и внимателно смъкна панталоните мму до коленете, преди да докосне леко набъбналия му член през плата на боксерките му, като го стисна съвсем леко и след това вдигна поглед към лицето му.£ Какво мислиш за това?
£Постави ръцете си върху раменете му и изпъшка тихо, преди да се свлече надолу, зоставайки на колене пред него, като бавно откопча колана му£ Засега остави нещата на мен. £Вдигна поглед към лицето му и се усмихна съблазнително, като съвсеч умишлено прокара език по долната си устна£
£Усмихна се и хвана ръката му, изправяйки се също, като го поведе към стаята си. Щом влязоха се обърна към него и се приближи, като се надигня ня пръсти. Уви ръце около врата му и плътно долепи тялото си към неговото£
Мм... не знам. *Усмихна се, докато погледът й обхождаше лицето му, попивайки всяка негова черта.£ Може да излезем на разходка... а може да отидем и горе в стаята ми. Ти кое предпочиташ?
£Цялата изтръпна заради целувките му. Постави ръце върху главата му и зарови пръсти в меката му коса, която стисна леко измежду пръстите си и прехапа долната си устна. Не каза нищо и отново го придърпа нагоре към себе си, допирайки устните си след това до неговите£
Ако ги дадеш на прислугата ще ти отсека главата. Моите деца ще израстнат, обгрижвани от родителите си, а не от чужди хора. £Настръхна когато усети нежния допир на устните му по кожата на врата си и прехапа долната си устна, стисвайки ръцете си вюмруци.£
£Изведнъж гримасата на лицето й се смени към крайно сериозна, а гласът й прозвуча едва ли не смразяващ, когато заговори:£ Разкарай го и след това аз ще разкарам теб. Но не само от моя живот, ами и от лицето на галактиката. Ясно?
Никой не е казал, че ще бъдат и две. Може да са три, кой знае. §Сви рамене и се постара да се придаде възможно най-безгрижната физиономия, въпреки, че вътрешно умираше от смях, заради факта, че големия лош Сакамаки го хващаше бъз от бебета§
£Потрепери леко, игнорирайки лекия гъдел, който усети и се усмихна, като обхвана лицето му в шепите си и го притегли нагоре, за да се изправи, прези да допре розовите си меки устни до неговите, целувайки ги нежно, но след малко се отдръпна£ Не знаем дали ще бъде едно.
£Пристъпи още една крачка към него и обви ръце около врата му,като се уссмихна нежно. Надигна се на пръсти и допря чело до неговото£ Надявам се. И как така само към едно същество? Ние сме две. £Усмивката й се разшири, хвана една от ръцете чу и я постави върху все още плоското си коремче£
Ин! §Изправи се и се приближи към него, като посегна към ръката му и я хвана, стисвайки я§ Знаеш, че нямах в предвид това. Исках да каца, че той е единственият останал от семейството, с което имам някаква кръвна връзка. Моля те, дай му шанс заради мен. Ще поговоря с него и ако има нещо против вампирите ще му обясня, че ти не си като останалите. И няма как да скриеш този факт от него. Може да не е бил отгледан като ловец в по-специални условия, като мен, но е израснал при демони, които също са го научили на това-онова.
§въздъхна тихо и подпря главата си с ръка, наблюдавайки го с отегчен поглед§ Няма да се промениш, нали? Ин, той е моят брат, който не съм виждала от 19 години! Моля те, не започвай кавга или бой с него. Искам да се запознаете. Моля те, дай му шанс. И не, не съм му казала все още за теб и бебето. Макар, че той знае, че къщата ми е посещавана от вампир. Каза ми просто да бъда внимателна, не ме разпитва твърде много. И съм сигурна, че няма да реагира остро на новината за бебето, а ще го приеме, защото все пак... то ще бъде негов племенник. Моля те, Ин. Той е единственото ми семейство.
£Допря чело до неговото и се усмихна нежно, вдигна ръка и докосна бузата му£ И аз теб любов моя. Впрочем...случи се още нещо... £Усмивката на лицето й се разшири, отдръпна леко гллавата си, като все пак остави отново само няколко сантиметра разстояние между лицата им£ Александър е жив... открих го..