*Червенокосо високо и бледо момиче позвънява на вратата ти.В покритите си с татоировки и белези ръце държи кошница със сладкиши,а черните ѝ плътни дрехи очертават слабото ѝ тяло*

Миранда Доусън
§Все още бе едва девет и половина сутринта, а момичето миналия ден доста се бе поизморила, затова се бе събудила в девет. Тъкмо се бе облякла, когато чу позвъняването на вратата и се зачуди кой ли може да е. Върза косата си на хлабава конска опашка и се втурна към първия етаж, като след малко застана пред входната врата и я отвори. Пред очите й се откри червенокосо момиче, което не помнеше преди да е виждала, затова на лицето й се изписа учудване и лека обърканост§ Здра...вей?

В момента пишеш ли с някого? И какъв вид роулплей имаш намерение да създаваш?

(Ами, да с Кино Сакамаки. А за втория въпрос - ами... РоуПлей... като РоуПлей? Ако имаш в предвид какви действия имам намерение да развивам в бъдеще - все още не знам. А и, няма как да развивам действия сама, нали така? Но напоследък нямам много време за РоуПлей, така че в момента от този профил РП-вам само с Кино. А мога ли да знам кой и защо ме пита?)

-

Alura Cassiel
Тъмнокосото момиче тъкмо поставяше и последния кашон с нейни вещи на пода в стаята, която бе част от новия й дом. Изпъхтя уморено и избърса малките капчици пот от челото си с ръкава на бледо-розовата си памучна блуза, преди да постави ръцете си на кръста. Погледа й зашари из стаята си, която бе планирала да е нейната собствена, оглеждайки внимателно всеки инч от нея, като започна да уми коя вещ къде да сложи. След минута въздъхна тихо и прокара пръсти през дългата си мека коса, отстранявайки няколко кичура, които й пречеха от лицето си, преди да се завърти галантно на пръсти и да се запъти към вратата, от която само след миг излезе и се озова в почти празна стая, в средата на която бе поставен покрит с найлон диван. Това щеше да бъде всекидневната. Просна се върху все още неразопакования диван и постави ръцете си върху корема, като впери погледа си в белия таван, не че той бе кой знае колко интересен. Момичето се замисли. От днес нататък вече щеше да живее сама, далеч от родния си град и от човека, който досега я бе отглеждал като свое дете и я бе защитавал. Вече щеше да се грижи сама за себе си. Дали щеше да се справи? Не, трябваше да се справи. Трябваше да го направи, заради покойните си родители. Все пак не бе дошла тук просто така. Алура имаше своя цел, която на всяка цена щеше да изпълни, дори това да костваше нейната собствена смърт. И тя бе да открие убиеца на своите родители и да отмъсти за тяхната смърт.

View more