Да започна с това, че съм зодия Овен. Мисля, че е известно това как ние си знаем нашето и само нашето, рядко приемаме чуждо мнение за вярно. Относно поведението ми не мога да определя дали пасивното или асертивното надделява повече. Гледам до колкото се може да се разбирам добре с хората без да си налагам своето мнение, се пак всеки си има своето мислене и вижда нещата по различен начин. Относно агресивното поведение ако някой подходи към мен с агресия силно се замислям дали да му счупя някои крайник, но бързо се разубеждавам, защото мисля, че не това е начинът. Манипулативното поведение го ненавиждам направо, при такива хора стигам и до крайности ако се наложи.
Грижата за външния вид, Веси винаги е важна без значение дали говорим за жени или мъже, момичета или момчета... представи си един мъж който си остави косата и брадата да растат примерно на където си поискат. Едва ли ще е приятна гледка. Оформяме дърветата в дворовете си за да бъдат по красиви... без растящи навсякъде и изсъхнали защо да не го правим и за нас самите? Една жена може да се поддържа по много начини като например малко джогинг, няколко посещения седмично във фитнеса, спа центъра и така на там. Така наречените кифли слагат грим тежат повече от самите тях... нещо, което е напълно излишно... подобно нещо на мен ми говори "стой по далече от мен"
По темата мога да изкажа още много неща, но понеже знам, че повече хора които посещават сайта са под 18 ще ги спестя.
Have a nice day! : )
Не знам защо хората като прочетат "любим човек" първоначално се сещат за половината си и започвам да мислят всякакви поетични неща за него/нея... Аз имам много любими хора и не искам да говоря само за един защото не искам да ги пренебрегвам. Първоначално като ти прочетох въпроса се сетих за невероятната усмивка на един човек, за прекрасните коси на едно момиче, за невероятният глас на една приятелка, за едни страхотни очи които видях след като свалиха очилата за четене, за една прекрасна душа която все още се разкрива пред мен... Не, не мога да говоря само за един човек. Едно е ограничено, а аз не харесвам ограниченията.
Надявам се не само аз мисля по този начин...
„ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
За мой късмет до момента не съм бил гонен нито нападат от каквито и да било животни. Въпреки това тайно в мен се крие един такъв неописуем (или поне от мен) страх, че като минавам покрай животинките те ще искат да ме нападнат. Преди по малко от две седмици по път за село Очиндол спрях в село Церово за да направя няколко кадъра на река Искър и спрях колата на няколко метра от приблизително десетина кокошки които буквално се разхождаха по пътя и се замислих дали да сляза от колата или просто да спра на друго място за да не ме изкълват :Д. Два дена преди тази случка минавах през Троянски проход и се отбих през паметника "Арка на свободата" (Национален парк "централен балкан). Там срещнах два коня пуснати да си пасат трева и веднага ми мина през главата ми минаха едни такива никакви мисли които не ми се споменават. В крайна сметна не съм бил гонен/нападан от нищо... обаче ме е страх да не би да се случи. Интересното е, че това е само когато съм сам, ако има някой друг човек с мен някак си се абстрахирам от това и нещата ги виждам по съвсем различен начин. :)
Лека и спокойна вечер! :р
View more
За сега съм пътувал само в граници на България, Веси. Някой ден ако имам възможността бих искал да посетя щата Аризона. Въпреки, че никога не съм го виждал с очите си имам усещането как това място ме привлича. Всеки път когато чуя някоя кънтри песен се сещам именно за него. Да шофирам и обикалям из пустините където почти няма жива душа. Както караш по пустият път и в далечината виждаш бар... отбиваш и спираш пред него, а когато влезеш се чува приятната мелодия именно на някоя кънтри песен и си казваш "I'm Home".
Това е само едно от места, които искам да посетя... при наличието на повече свободно време с удоволствие бих ти разказал и за други подобни приказни за мен местенце. :)
https://www.youtube.com/watch?v=wSJoZiB-UGY
Останаха ли въобще искрени хора днешно време? Дори и да са останали мисля, че са прекалено малко за да се засече човек с някой от тях. Относно до това дали мога да ги определя бързо мисля, че не... Хората са ми доста непонятни и рядко ги разпознавам.
Възхищавам се на всички хора без значение дали са ми просто познати или роднини поради проста причина, че всеки човек е уникален сам по себе си. Едновременно с това се възмущавам пак от всички тези горе споменати хора поради просто причина, че всички те лъжат съзнателно или не, волно или не волно. Най-много ми харесва когато някой кажи "не му казвам истината за негово добро" т.е. "лъжа го защото така ще се чувства по-добре". От къде би могъл да знае този човек как ще се чувства отсрещният...?
Съвет към всички хора, които ще си направят труда да ми прочетат отговора... Истината винаги излиза на бял свят така, че се старайте винаги да е казвате на всяка цена и последиците винаги ще са по-малки, отколкото ако първо излъжем.
Мразя е слаба дума за лъжата... ненавиждам е. Може би това е причината поради която не смея да нарека никого с думата "приятел". След като разбера, че някой ме е излъгал просто никога не мога да го погледна в очите по същия начин по който съм го гледал преди това...
"Всички лъжат"
View more
По принцип съм така устроен, че винаги търся първо доброто в погледа на хората... За голямо съжаление се намират и хора, които нямат дори капчица добро с едни такива особено неприятни погледни. Контактът очи в очи е много по-силен от доста други контакти и част от нашата собствена енергия успява да долови част от енергията на човека който гледаме. Когато преобладава отрицателна енергия в човека отсреща просто няма как този човек да не ни отблъсне още от пръв поглед.
Очите казват всичко... очите. :)
Ще си спестя думите и вместо тях просто ще приложа снимка която говори много повече.
По скоро сънищата ни предпазват на под съзнателно ниво... По някакъв начин се опитват ни предупредят и предпазят от неща, които ще се случат за в бъдеще. Точно и заради това помним само най-силните си сънищата. Доказано е, че сънуваме всеки път когато заспим и дори и да спим по 8 часа на ден, ако ни събуждат всеки път когато започнем да сънуваме след 3 дена започваме да показваме признаци на психоза. Което ме връща на първоначалната ми мисъл, че сънищата ни предпазват - анализът на сънищата може да определи проблемите, които ни очакват в близко бъдеще и да предсказват събития, въпросът е как точно да ги тълкуваме...
Интересен факт при мен е, че всеки който съм сънувал след време преустановявам контакт с него и много рядко поддържаме връзка вече точно за това се радвам, че си спомням изключително рядко сънищата.
View more