*Както във всяко семейството и младото момиче имаше своите проблеми. През ума й като леките капки на есенния дъжд се стичаха милион мисли. Ангела за известен период от време не поддържаше връзка със своите познати, освен със Зира. Двете бяха като двете страни на една монета и това до някаква степен беше спасението на Джема. Годините отмимаваха, а отношенията между двете момичета се затягаха все повече. Нещата за Джема започнаха постепенно да се нормализират, брат й Рон живееше спокойно, но нямаше и следа от Шадоу. Вратата която винаги беше затворена за останалите сега е открехната. Ангела отвори душата си за останалите, но в сърцето й все още имаше тъмнина, ирония, нали? Светлината от първите лъчи на есенното слънце не можеха да я променят. Зира беше от малкото хора, които светлокоската допускаше близо до себе си. Малкото хора заради които се промени. Демонката искаше малко промяна и своя живот. Беше време да каже "чао" на косата си с нежно тревистия цвят и да придобие нова визия. Колкото до Джема и тя искаше малко да освежи косата си. Имаха среща пред близкия салон, където ангела вече чакаше. Порцелановата й коже беше придобила лек розов цвят от студа, а косата й беше прибрана в ленив кок. Зеленокосата демонка пристигна малко преди Джема да набере номера й, по устните и на двете се прокрадна усмивка, когато прекрачиха прага на салона.* Точна си, но все още не ми споделила какъв ще е новия цвят на косатата ти. Защо още ме държиш в мъгла?
View more