След няколко отегчителни часа изпълнени с преглеждане на безкрайната купчина от документи, Гурен най-накрая бе свободен да си ходи вкъщи. Той излезе от офиса, заключвайки вратата след себе си и влезе в асансьора. Докато беше там, не спираше да мисли за Ферид. Малко му липсваше вампира. Е, беше нормално, все пак живееха заедно от доста време, а и бяха двойка. Бяха, нали? Е, това не беше от значение, някакви си прякори не бяха важни. Чакай, това да не значи че Гурен си признава чувствата? Не, същност може би е така, вече са си разменяли по някое друго "обичам те"...Загубен в мисли, Гурен не усети кога мина времето и вече бе пред апартамента си. Той отвори тихо вратата, понеже Ферид можеше да спи, макар че не беше чак толкова късно, нямаше още осем часът.
-Ой, прибрах се. - Провика се той, но не прекалено силно и затвори бавно вратата, като се наведе, за да събуе обувките си.
View more