-Забавното му настроение бързо се изпари, както и пръстите му от врата на Гурен бяха прибрани до тялото на Ферид, когато се сети, че басът още важи. Вампирът седна на пейката, почти предал се, когато се сети на какво се обзаложиха.- Не забравяй, деня скоро свършва, а аз не мисля още да се отказвам.~
-Хм, добре, както кажеш. Ще се предадеш рано или късно. - Замисли се. "Не мога да го оставя тук и ще е по-добре да го заключа с мен в стаята на хотела. Ще усетя ако се движи и ще го спра, тъкмо там ще има какво да ям и да си почина." - Ой, вампире.