-Не обърна внимание на мълчанието му, като той също остана мълчалив през целия път. Тогава и се сети защо всъщност стигна до тук.Едва ли някога би си помислил, че ще прекара толкова време с човек, а сега върви по петите му като кученце, за да се приберат заедно.- *Не стигнахме ли вече?*
Изведнъж Гюрен се спря рязко.
-Е, тук сме. - Извади от джоба на униформата си едно листче.
-Е, тук сме. - Извади от джоба на униформата си едно листче.