@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

-Подобно на Гурен, Ферид потупа главата си след това и търпеливо си чакаше отвън, но наистина нямаше намерение да минава през всички тези хора на четири крака. Поне така смяташе, докато не чу това проклето "кученце", което явно играе роля на новото му име.- Идвааам.~

Вървеше по стълбите и не обелваше нито дума. Накрая влезе в асансьора и зачака Ферид също да влезе вътре.
❤️ Likes
show all

Latest answers from Guren Ichinose [一瀬グレン]

-Щом всичко беше подготвил му остана само да се прибере, преоблече униформата му и най-вероятно да я сложи за пране? Така и стана - прибра се, взе си една топла вана и без да се замисля се навлече с неговите дрехи. Чакаше си търпеливо, точно като послушно кученце, и си беше пуснал телевизора.-

След няколко отегчителни часа изпълнени с преглеждане на безкрайната купчина от документи, Гурен най-накрая бе свободен да си ходи вкъщи. Той излезе от офиса, заключвайки вратата след себе си и влезе в асансьора. Докато беше там, не спираше да мисли за Ферид. Малко му липсваше вампира. Е, беше нормално, все пак живееха заедно от доста време, а и бяха двойка. Бяха, нали? Е, това не беше от значение, някакви си прякори не бяха важни. Чакай, това да не значи че Гурен си признава чувствата? Не, същност може би е така, вече са си разменяли по някое друго "обичам те"...Загубен в мисли, Гурен не усети кога мина времето и вече бе пред апартамента си. Той отвори тихо вратата, понеже Ферид можеше да спи, макар че не беше чак толкова късно, нямаше още осем часът.
-Ой, прибрах се. - Провика се той, но не прекалено силно и затвори бавно вратата, като се наведе, за да събуе обувките си.

View more

О, тъкмо се сетих, че имам малко работа~! Ще те чакам вкъщи. -И с това казано, Ферид направо напусна, затваряйки тихо вратата след себе си. Както се очакваше, колкото лесно се промъкна, толкова лесно излезе и се зае с изпълнението на малката си "задача", в която главна роля играеше и Ичиносе, хех.~-

Гурен седна на стола пред бюрото си и отново разлисти документите си. Каква работа можеше да има един вампир? Е, Гурен не вярваше Ферид да направи нещо лошо, като да нападне човек или нещо и затова и просто се опита да не го мисли засега и да се съсредоточи върху работата си.

( Кои са тея пет души бе, звучат ми познато всичките. В) )

(някви нобове в) )

Да си тръгвам ли вече~? -Дали ще си тръгне или остане не го бъркаше, просто му трябваше да се занимава с нещо, иначе най-много да пукне от скука в апартамента. Дочу стъпки от другата страна и се усмихна по-широко, прокарвайки бавно пръста си по тялото му.- О, или по-добре да остана, за всеки случай?

Гурен се нацупи и се изправи, оправяйки намърсените си дрехи. Поне не беше униформата му...Макар че тя бе върху Ферид и пак се бе нацапала. Той присви очи леко, замисляйки се за момент.
-Не се прави, Фер~ид. Ако искаш да излезеш незабелязан, можеш да го направиш. - Той въздъхна. - Макар че не е проблем и да останеш, стига да не ми пречиш.

Не отричаш, че ти хареса обаче, нали~? -Не, че имаше много нужда да пита. Колкото и да обичаше да го държи в прегръдката си, му се наложи да се отдръпне, за да се облече, след което хвана нежно брадичката му, прокарвайки палеца си по устните му.- Май ще тръгвам, че прекъснах малко работата ти.~

(В) Кой се сети да пише хеехе)
Гурен се подсмихна леко.
-Хех, малко, а? - Всъщност, Гурен изобщо не бе зает в момента, затова и си позволи да се позабавлява малко с Ферид.

-Усещайки го, Ферид също свърши, изпъвайки назад врата си и простенвайки.Стъпа с един крак на земята, за да им запази баланса и дишаше тежко, докато държеше запъхтяното тяло на Гурен в обятията си, а онази негова досадна самодоволна усмивка бе грейнала на бледото му лице.- Да не се изненада накрая?~

Гурен изцъка с език.
-Млъквай. Защо го направи? - Попита леко сопнато той, макар че му хареса и то много. Успя постепенно да нормализира дишането си, макар все още да бе прегърнал Ферид.

и изстена по-силно. Не мислеше току така да го остави да прави каквото иска, а се сети за едно нещо, което лейтенанта едва ли очаква. Използва шанса да се приближи до него и захапе врата му, простенвайки силно срещу кожата му, а при вкуса на топлата кръв го удари нова вълна от удоволствие.-

Гурен се изненада от действията на Ферид и несълзателно обви ръце около гърба му, позволявайки му така да може и да свърши, след като вече не го държеше. От удоволствието краката му спряха да се движат и той свърши обилно, като сега той се бе облегнал на рамото на Ферид и стенеше запъхтяно. По дяволите, вампира за пореден път го хвана неподготвен.

Мнн мислиш да ме мъчиш ли?~ -Подсмихна се, май не трябва толкова често да го оставя да води. Стон след стон се откъсваха от устните му, беше толкова близо, но Гурен явно бе сериозен в каквито и да са му намеренията. Стегна краката си по-здраво около таза му, като така Гурен бе целия в него (чакай ♥)

()

Language: English