Почакай малко и ще разбереш.~ -Дори и да беше далеч, с темпото им стигнаха за десетина минути пред видимо изискан ресторант. Отвътре се чуваше класическа музика, типична за такива места, а отвън си личеше, че мястото е добре поддържано и има какво да предложи.- Както казах, ще ми благодариш после.
Не се сдържа и си сложи едната ръка на корема, като започна да се превива от смях. Смехът му продължи няколко минути и той даже се просълзи, а накрая като се поуспокои си пое въздух и избърса сълзите, които бяха навлажнили очите му.
Liked by:
Jounouchi Katsuya (城之内 克也)
~Kim Minah~ ♡♡
Нанами