@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

-Както Ферид очакваше, Гурен се върна обратно с меча си. Графът се изправи от фотьойла и положи ръцете си на кръста, а по лицето му не се четеше нищо повече от самодоволство и липса на изненада.- Предлагам ти да обмислиш добре своите.~ -И с това казано, бързо се засили и го ритна с коляно в корема.-

(А~у..Чак мен ме заболя.) Задави се и се закашля, като избърса малко кръв от устата си и се засили да посече вампира, но той бе прекалено бърз и разряза фотьойла на две. "Достатъчно търпях това изчадие, трябва да го убия!"
❤️ Likes
show all

Latest answers from Guren Ichinose [一瀬グレン]

-Щом всичко беше подготвил му остана само да се прибере, преоблече униформата му и най-вероятно да я сложи за пране? Така и стана - прибра се, взе си една топла вана и без да се замисля се навлече с неговите дрехи. Чакаше си търпеливо, точно като послушно кученце, и си беше пуснал телевизора.-

След няколко отегчителни часа изпълнени с преглеждане на безкрайната купчина от документи, Гурен най-накрая бе свободен да си ходи вкъщи. Той излезе от офиса, заключвайки вратата след себе си и влезе в асансьора. Докато беше там, не спираше да мисли за Ферид. Малко му липсваше вампира. Е, беше нормално, все пак живееха заедно от доста време, а и бяха двойка. Бяха, нали? Е, това не беше от значение, някакви си прякори не бяха важни. Чакай, това да не значи че Гурен си признава чувствата? Не, същност може би е така, вече са си разменяли по някое друго "обичам те"...Загубен в мисли, Гурен не усети кога мина времето и вече бе пред апартамента си. Той отвори тихо вратата, понеже Ферид можеше да спи, макар че не беше чак толкова късно, нямаше още осем часът.
-Ой, прибрах се. - Провика се той, но не прекалено силно и затвори бавно вратата, като се наведе, за да събуе обувките си.

View more

О, тъкмо се сетих, че имам малко работа~! Ще те чакам вкъщи. -И с това казано, Ферид направо напусна, затваряйки тихо вратата след себе си. Както се очакваше, колкото лесно се промъкна, толкова лесно излезе и се зае с изпълнението на малката си "задача", в която главна роля играеше и Ичиносе, хех.~-

Гурен седна на стола пред бюрото си и отново разлисти документите си. Каква работа можеше да има един вампир? Е, Гурен не вярваше Ферид да направи нещо лошо, като да нападне човек или нещо и затова и просто се опита да не го мисли засега и да се съсредоточи върху работата си.

( Кои са тея пет души бе, звучат ми познато всичките. В) )

(някви нобове в) )

Да си тръгвам ли вече~? -Дали ще си тръгне или остане не го бъркаше, просто му трябваше да се занимава с нещо, иначе най-много да пукне от скука в апартамента. Дочу стъпки от другата страна и се усмихна по-широко, прокарвайки бавно пръста си по тялото му.- О, или по-добре да остана, за всеки случай?

Гурен се нацупи и се изправи, оправяйки намърсените си дрехи. Поне не беше униформата му...Макар че тя бе върху Ферид и пак се бе нацапала. Той присви очи леко, замисляйки се за момент.
-Не се прави, Фер~ид. Ако искаш да излезеш незабелязан, можеш да го направиш. - Той въздъхна. - Макар че не е проблем и да останеш, стига да не ми пречиш.

Не отричаш, че ти хареса обаче, нали~? -Не, че имаше много нужда да пита. Колкото и да обичаше да го държи в прегръдката си, му се наложи да се отдръпне, за да се облече, след което хвана нежно брадичката му, прокарвайки палеца си по устните му.- Май ще тръгвам, че прекъснах малко работата ти.~

(В) Кой се сети да пише хеехе)
Гурен се подсмихна леко.
-Хех, малко, а? - Всъщност, Гурен изобщо не бе зает в момента, затова и си позволи да се позабавлява малко с Ферид.

-Усещайки го, Ферид също свърши, изпъвайки назад врата си и простенвайки.Стъпа с един крак на земята, за да им запази баланса и дишаше тежко, докато държеше запъхтяното тяло на Гурен в обятията си, а онази негова досадна самодоволна усмивка бе грейнала на бледото му лице.- Да не се изненада накрая?~

Гурен изцъка с език.
-Млъквай. Защо го направи? - Попита леко сопнато той, макар че му хареса и то много. Успя постепенно да нормализира дишането си, макар все още да бе прегърнал Ферид.

и изстена по-силно. Не мислеше току така да го остави да прави каквото иска, а се сети за едно нещо, което лейтенанта едва ли очаква. Използва шанса да се приближи до него и захапе врата му, простенвайки силно срещу кожата му, а при вкуса на топлата кръв го удари нова вълна от удоволствие.-

Гурен се изненада от действията на Ферид и несълзателно обви ръце около гърба му, позволявайки му така да може и да свърши, след като вече не го държеше. От удоволствието краката му спряха да се движат и той свърши обилно, като сега той се бе облегнал на рамото на Ферид и стенеше запъхтяно. По дяволите, вампира за пореден път го хвана неподготвен.

Мнн мислиш да ме мъчиш ли?~ -Подсмихна се, май не трябва толкова често да го оставя да води. Стон след стон се откъсваха от устните му, беше толкова близо, но Гурен явно бе сериозен в каквито и да са му намеренията. Стегна краката си по-здраво около таза му, като така Гурен бе целия в него (чакай ♥)

()

Language: English