Хе? -Да прави каквото иска? Нямаше да се отговори, да му се изсмее в лицето, най-малкото просто да го изгледа изнервено? Тази реакция на Ичиносе остави Батори объркан, но и някак разочарован. Тъкмо беше в настроение, а единствения, с който може да се шегува взе, че се изниза в спалнята.-
Легна на леглото и се загледа в тавана, замислен за куп работи. Мислеше си за миналото си. За това как загуби любимата си, как стана подполковник, как се биха с вампирите, как откриха Ангелът на Опостушението, как победиха вампирите и последните останали - незнайно дали благородници или не бяха разпръснати из цял свят като липсващи парченца пъзел. Изпратиха Гюрен, който си живееше в апартамент в Япония и просто си спеше и ядеше по цял ден, година по-късно във Франция и той бе попаднал на благородник и то доста силен. А сега съжителства с този проклет вампир. Но нещо в него го спираше от това да убие вампира. Просто не можеше. Задържаше собствения си потенциал и този на демона. Ако от Япония разберат за това той щеше да си навлече сериозни проблеми. Сигурно ако не се завърнеше в Япония до един месец щяха да пратят подкрепления и накрая да убият вампира и всичко да се свърши. Гюрен същност се сети кой бе вампира Ферид Батори. Бяха се били преди в Шинджуку и май бяха партньори? Този спомен бе блед за Гюрен и той не можеше да се сети, а щеше да бъде прекалено глупаво на попита вампира директно.
Liked by:
Нанами