-Върна се обратно в реалността, когато усети, че е привлякъл вниманието му, а онази отнесена усмивка си стоеше на лицето му, беше като смесица между несигурност дали да си признае, или просто да излъже. Разбира се, избра втората опция, бе доста по-лесна все пак.- Ни~що, умислих се.
-Толкова си дразнещ. Винаги стоиш с тази твоя глупава усмивка на лицето ти, винаги се заяждаш с мен, човек не може да разбере какво смяташ да кажеш или направиш. За какво си мислиш вампире! - Прозвуча повече като заповед, отколкото въпрос.
Liked by:
Нанами