-Прикова очите си за тези на лейтенанта, а тялото си без да се усеща също държеше леко притиснато в неговото. Този път напрежението бе изчезнало, макар обстановката да си стоеше тягостна.- Значи чувството да си безпомощно прикован ти се харесва, така ли? Защо не спомена, щях да го правя по-често.~
-Просто не обичам да си признавам такива работи, вам~пи~ре~. - Започваше да му става малко неловко, но не смееше да се предаде.
Liked by:
Нанами