-Пое си дълбоко дъх и премина към нова тактика, последната скрита в джоба му. И това бе просто да се отдръпне от него, помолвайки го любезно и с вероятно най-мекия и учтив тон, който някога е употребявал в речта си.- Последно ще те помомя, обясни ми и те оставям, не е толкова сложно..
Пое си въздух и въздъхна тежко.
-Хубаво, но после се разкарваш от мен и ме оставяш да спя. - Каза той, не толкова сериозно, колкото някак...Закачливо. Знаеше си че след тази глупост, която ще изръси, вампира няма да го остави просто ей така и ще продължи да се заяжда с него. (Такам...Сега...Фийлс и флъф.)
-Когато за първи път те видях изпитвах огромно желание да те убия, както всеки един друг проклет вампир. Ненавиждах ви всичките до един. А после не можах да те убия, заради заслабналото ми тяло. Че даже се съгласих на бас, виках си че ще се самоубиеш вместо да нараниш гордостта си, но ти си много по-инатлив от колкото си мислех. - Засмя се леко, сещайки се за всичко това го правеше щастлив. - После даже като че ли бях съгласен да пиеш кръв от мен. Някак не исках да умреш. Не изпитвах желание да те убия...Изгубих желанието ти да умреш, нищо че си вампир, убил много човеци.. А и ти ме спаси от онези вампири, като можеше да ме убиеш. Сега като се замисля ти защо не ме убиеш? Е, не че е от значение... Истината е, че е възможно да съм се привързал към теб. Компанията ти е приятна, макар и да си досадно копеле през повечето време. А и... - Поклати глава и се усмихна, поглеждайки към вампира. - Не, няма значение. Е, казах ти. Доволен?
-Хубаво, но после се разкарваш от мен и ме оставяш да спя. - Каза той, не толкова сериозно, колкото някак...Закачливо. Знаеше си че след тази глупост, която ще изръси, вампира няма да го остави просто ей така и ще продължи да се заяжда с него. (Такам...Сега...Фийлс и флъф.)
-Когато за първи път те видях изпитвах огромно желание да те убия, както всеки един друг проклет вампир. Ненавиждах ви всичките до един. А после не можах да те убия, заради заслабналото ми тяло. Че даже се съгласих на бас, виках си че ще се самоубиеш вместо да нараниш гордостта си, но ти си много по-инатлив от колкото си мислех. - Засмя се леко, сещайки се за всичко това го правеше щастлив. - После даже като че ли бях съгласен да пиеш кръв от мен. Някак не исках да умреш. Не изпитвах желание да те убия...Изгубих желанието ти да умреш, нищо че си вампир, убил много човеци.. А и ти ме спаси от онези вампири, като можеше да ме убиеш. Сега като се замисля ти защо не ме убиеш? Е, не че е от значение... Истината е, че е възможно да съм се привързал към теб. Компанията ти е приятна, макар и да си досадно копеле през повечето време. А и... - Поклати глава и се усмихна, поглеждайки към вампира. - Не, няма значение. Е, казах ти. Доволен?
Liked by:
Нанами