@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

Ask @LieutenantColonelGuren

Sort by:

LatestTop

Previous

..Позамисли се, искаше да знае продължението на мисълта му, но за момент се поколеба. Дали е готов? Не само той, а и Гурен. Реши да остави назад това любопитство, получи повече, отколкото е очаквал. Остана си тих на мястото, снишил надолу поглед и съвсем тихо промълви.- А-аз.. Гурен.. благодаря..

Зачерви се лекичко и го потупа по главата, като се засмя и възвърна лукавият си тон. Нямаше да се даде на този вампир.
-Оо, кученцето ми благодари.~ - Според него това бе най-подходящия момент да вметне прякора, който така дразнеше вампира, или поне Гюрен смяташе че го дразни.
Liked by: Нанами

..А ума му преплетен в множество въпроси, без реален отговор. Ако трябваше да опрости какво чувства, това са обърканост, изненада, но и силно намесване на удовлетворение. Да чуе, че компанията му е приятна, както и че има място в сърцето на някого, непоколебимо го правеше щастлив.- *А и какво?* (--)

(Beautiful.)
Liked by: Нанами

..Наистина ли това са думи на Гурен? Вампирът остана безмълвен за минутка, която му се стори като цяла вечност. Чудеше се дали това е сън, мечта или действителността. Осмисляйки чутото, изражението му доби напълно объркан, но нито разочарован, нито окаян вид. Сърцето му затуптя лудо в гърдите (--)

(Fuckin'.)
Liked by: Нанами

Related users

-Слушаше задълбочено какво му говореше Гурен, очаквайки оправдание да бе, че не иска да си цапа ръцете с жалък кръвопиец като него, или ще го отведе със себе си, за завърши накрая като някой експеримент за хората, но нищо от това не бе споменато. Чакай малко, привързаност? Нежелание да го убие? (--)

(So.)
Liked by: Нанами

(МАЙ КОКОРО ;--------------------------------------------------------------------------------------------------------------; <3 )

(;-; <33333333)
Liked by: Нанами

-Пое си дълбоко дъх и премина към нова тактика, последната скрита в джоба му. И това бе просто да се отдръпне от него, помолвайки го любезно и с вероятно най-мекия и учтив тон, който някога е употребявал в речта си.- Последно ще те помомя, обясни ми и те оставям, не е толкова сложно..

Пое си въздух и въздъхна тежко.
-Хубаво, но после се разкарваш от мен и ме оставяш да спя. - Каза той, не толкова сериозно, колкото някак...Закачливо. Знаеше си че след тази глупост, която ще изръси, вампира няма да го остави просто ей така и ще продължи да се заяжда с него. (Такам...Сега...Фийлс и флъф.)
-Когато за първи път те видях изпитвах огромно желание да те убия, както всеки един друг проклет вампир. Ненавиждах ви всичките до един. А после не можах да те убия, заради заслабналото ми тяло. Че даже се съгласих на бас, виках си че ще се самоубиеш вместо да нараниш гордостта си, но ти си много по-инатлив от колкото си мислех. - Засмя се леко, сещайки се за всичко това го правеше щастлив. - После даже като че ли бях съгласен да пиеш кръв от мен. Някак не исках да умреш. Не изпитвах желание да те убия...Изгубих желанието ти да умреш, нищо че си вампир, убил много човеци.. А и ти ме спаси от онези вампири, като можеше да ме убиеш. Сега като се замисля ти защо не ме убиеш? Е, не че е от значение... Истината е, че е възможно да съм се привързал към теб. Компанията ти е приятна, макар и да си досадно копеле през повечето време. А и... - Поклати глава и се усмихна, поглеждайки към вампира. - Не, няма значение. Е, казах ти. Доволен?

View more

Liked by: Нанами

Не е приемлив. -Бързо го отсече и стегна хватката си около китката му, с всяка минутка ставаше по-нетърпелив, но за прикритие си потропваше тихичко с крак, без да е свалил дори за момент очите си от тези на лейтенанта.- А и едва ли искаш да те изнудя за отговора, хм?

Пристъпи леко назад.
-Не проявявам желание да ти отговоря... - Заяви твърдо той. Нямаше да си каже мислите на вампира. Поне засега.

-Поклати неодобрително, може да се каже разочаровано, глава. Знаеше, че не това е отговора и имаше подходящите думи, с който да го докаже и с надежда да чуе реалното обяснение, който Гурен сигурно се колебаеше да сподели.- За човек, който ненавижда вампири, има друга причина да ми позволяваш.

-Може пък да не искам да ти я кажа? - Усмихна се доволно. - И това е вариант.

Защото сега го намерих за уместно. -Отговори някак остро, но и сдържано. В малка степен си проличи, че и нетърпението го гонеше, макар още да не го беше настигнало съвсем. Ферид отмести ръката му от врата си и я сложи на гърдите му, конкретно мястото, откъдето пи.- Защо ми позволи да се храня с теб?

Сърцето му започна да бие по-бързо и стомахът му се преобърна. Намери отговора на въпроса, но той изглеждаше прекалено банален, че да го каже на вампира.
-Просто така...

(Флъф. ;.;) -Извъртя очи, точно сега не му беше до несериозно отношение, но пък и Ферид явно не подбра ясно въпроса си, затова просто премести ръката му около врата си, леко стягайки хватката.- Питам защо преди време, когато бях омаломощен не ме уби? Със сигурно си беше златна възможност.

(ЙЕС!)
Погледна го още по-учудено от преди.
-...Защо ме питаш това точно сега? - Самият той не знаеше как да му отговори, защото и той не знаеше причината. Какви ги вършеше? Имаше шанса да убие благородник - силен вампир. А той вместо това съжителства с него.

-Чу се само едно мънкане преди Ферид да го хване за китката и да положи ръката му точно на пулса си. След това възкликна, а любопитството едва ли не искреше в очите му. Въпреки усмивката, погледът му бе топъл, но и леко напрегнат.- Добре, първо ми кажи какво усещаш като ти сложих ръката тук?

-Ха, що за глупав въпрос е това? - Гюрен бе объркан. Защо Ферид направи това и какъв бе смисъла зад него? (Флъф?)

И така да е, по-важно е дали ще получа отговори от теб. -И отново погледа му се прикова във виолетовите очи на лейтенанта, сякаш търсеше обяснение още преди да го е изслушал. Имаше много неясноти, който Ферид се надяваше да очисти с лекота, друг бе въпросът до колко е постижимо.-

Сложи ръка пред устата си и се прозя широко, след което си оправи косата отново.
-И на какво тряяябва да отговоря? - Натърти на думата 'трябва', защото звучеше сякаш вампира го задължава да каже.

Нима ме подценяваш? -Приятно беше, че бързо поотпуснаха обстановката по между си с малката закачка, иначе кой знае каква неловкост щеше да настане. Вампирът стана от стола, само за да застане срещу Гурен и да се облегне на масата, полагайки ръка.- Ще се изненадаш колко знам за вас човеците.~

-Аха. - Облегна се на стената и скръсти ръце. - И като знаеш толкова много, предполагам имаш някакви въпроси, хм?

Сякаш не мога сам да се досетя. -Засмя се надменно, но не нарочно, разбира се. В ума му се въртеше идеята, че обаждането беше напомняне на Гурен да си свърши работата. Това пък го наведе на мисълта защо не го стори направо? Да, бяха особени в последни дни, но не вярваше това да е причината.-

Усмихна се лукаво.
-Не мисля, че глупав вампир би се сетил за нещо такова.~ -Пошегува се с него той.

Хм? И какво толкова иска? -Имаше чувството, че този смях не предвещаваше някоя приятна новина, както и цялостното обаждане от генерала. Знаеше, че на Гурен му остават 13 дни, за да се отърве от него, не му се нравеше, но пък и нямаше какво да стори, както и логична причина да възпира подполковника.-

-Не проявявам желание да издавам информация на теб.

-Внезапното напускане на Гурен обърка Ферид, но не стана, поне не и докато не се увери, че лейтенанта е приключил разговоря си, което разбра като чу захвърлянето на телефона на масата. Стана и обратно на Ичиносе, излезе тихичко от спалнята и седна на стола до масата.- Май не мина особено гладко, а?

Засмя се.
-Ха, с този проклетник никога не минава гладко. - Отговори Гюрен, визирайки генерала си.

-Стана му интересно какво ли е планирал да прави Гурен, затова остави мислите си на заден план и отново, облегнат на една страна, лежеше в очакване, без да казва нищичко. А докато си лежеше, сканираше тялото му, главно защото в стаята нямаше кой знае какво друго да му хване окото.-

Погледна си в телефона и имаше обаждане. Беше от Генерал Курето Хийраги. Гюрен стана и веднага се изстреля и отиде като се затвори в кухнята. От другата страна на разговора един дебел и мъжествен глас го попита какво е направил с проучването и дали е открил вампир. Не пропусна и да спомене оставащите 13 дни. Тона на Гюрен бе сериозен и съвсем спокоен на профила на това, което се беше случило преди малко. Обясни му как е на път да открие благородник и как му трябвало повече време от две седмици, но Курето веднага му отказа и затвори с изречението "Ако се провалиш, ще пратя по-добри хора от теб." Гюрен изцъка с език и ядосано хвърли телефона на масата до него.

Хехе, няма защо, доматче.~ -Не пропусна за спомене поруменелите му бузи, но и не се опита да прикрие леката червенина, появила се на неговите. Преждевременно едвам сдържаше кикота си, поглеждайки бегло към чернокоското.- Не съм и вярвал, че някой като теб би се засрамил толкова.

Изправи се и седна на края на леглото като само кимна с глава и не отговори на вампира, като си скръсти ръцете и се загледа в стената пред него.

О, защо не каза, нека се отместя тогава. -Сякаш наистина щеше да се отмести. Вместо това, вампирът реши да стане, но не по традиционен начин, а първо като "небрежно" се намести по-надолу на таза му (#соринотсори), преди да се изправи.- И ако ще се загъваш пак, нека е целият, не желая да настинеш.~

На бузите му се появи една доста добре видима руменина.
-Благодаря,че се ... Изправи.
Liked by: Нанами

Основание? -В следващите минимум 15 минути едва ли щеше да се отмести от него, а и му беше комфортно, признаваше си. Вместо да стане от него, се наведе към лицето му, а мазничката усмивка шареше на лицето му.- Нещо да не Ви притеснява, лей~те~нант?

-Тежиш ми... - Излъга Гюрен. Всъщност теглото на вампира изобщо не му беше проблем, но просто искаше той да се махне от него колкото се може по-бързо.
Liked by: Нанами

Хмм.. щом настояваш. -С един замах издърпа одеялото от ръцете му, отвивайки го и още по-пъргаво се озова седнал на кръста му. Нарочно се отпусна на него достатъчно, за да е трудно за Ичиносе да го отмети и скръсти ръце пред гърдите си.- За начало ти предлагам да стоиш отвит.

Стресна се. Вампира щеше да види, ако изобщо имаше какво да се вижда. Опита да го бутне от себе си.
-Разкарай се, досадно създание такова.
Liked by: Нанами

Хайдее, два дни подред само лежиш и хъркаш, трябва да се раздвижиш. -Ръчна го в рамото, нещо като стимул да го накара да се изправи. Ако не подейства, подготви своята малка "заплаха", изказана под формата на намек.- А и пак ми се върна настроението.~ ( Найсу хД )

(;-; Ама трябва да тръгвам, прекрасно мое семе-кун. Обичам те и успех с ученето. ;-; ♥)
Изцъка с език.
-Прави каквото искаш, няма да ставам. - Зави се още повече само около кръста.
Liked by: Нанами

-Веднага премина към втора точка от плана. Но този път дори не го докосваше, даже след като се спогледаха, се обърна на другата страна и само си тананикаше някаква мелодия.- Гу~рен, раздвижи се и ми донеси вода.~ -Не беше жаден, а реши да провери дали на Гурен ще му е удобно да ходи.. безпроблемно.-

(Хванах интернет пред...тоалетни.. хд)
Погледна го едновременно учудено и раздразнено.
-Вампирите пият вода? Ако си жаден иди сам си сипи, няма да ставам.
Liked by: Нанами

-Щом така прецизните и нежни докосвания на вампирът, смесени с ласкавия му тон не бяха оценени, предприе други мерки. Не вярваше, че Гурен не е реагирал по някакъв начин, но за да го разбере, се отдръпна напълно от него, оставяйки го в сегашното състояние. Сякаш се отказва, макар хич да не е така.-

Учуди се, че изведнъж вампира спря и леко се обърна само, за да го погледне и когато виолетовите му очи срещнаха неговите кърваво червени такива, Гюрен моментално се обърна пак на другата страна.

Next

Language: English