@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

Ask @LieutenantColonelGuren

Sort by:

LatestTop

Previous

Наистина ли, Гу-рен. -Не случайно споменаваше името му и натъртваше на него всеки път, това си бе нещо като начин на Ферид да се дразни повече с него, макар вече да не беше сигурен дали уместно го прави, или просто му доставя удоволствие да го държи така притиснат.- Както кажеш.~ -И.. се отдръпна.-

(...............) Сърцето му започна да бие по-бързо заради факта че вампира му казва името и бе толкова близо до него. "Какво ми става? Стегни се, Гюрен!" Заповяда той на себе си и сякаш задържаше въздуха си, защото когато вампира се махна той въздъхна продължително, но почувства че трябва да каже нещо...И без много да му мисли, изрече думите които се въртяха в ума му.
-Ферид.
Liked by: Нанами

Не, не. -Този път хвана брадичката му между палеца и показалеца си, за да върне погледа на майора обратно върху себе си. Това внезапно умълчаване ме му се хареса, а как Гурен отбягваше да засекат погледите си беше просто една забава за него.- Гледай ме в очите Гурен.. или те е срам?~

-Няма такова нещо като да ме е срам. - Самият Гюрен не бе сигурен дали това бе истина или лъжа. Тази позиция бе доста странна и неловка...
Liked by: Нанами

Related users

-Веднага успя да усети, че усмивката му бе фалшива, но пропусна да го изтъкне и продължи със забавлението си, което очевидно едва ли щеше да спре скоро.- Не е ли? -Пръстът му се спусна надолу по гърлото, спирайки се точно където беше лепенката.- Струва ми се, че малко послъгваш, лейтенант?

Издаде "тц" звук с език и се намръщи, поглеждайки встрани. Червените очи на вампира сякаш го хипнотизираха...
Liked by: Нанами

Охо? -Стоеше облегнат на стената, а леката руменина отдавна беше изчезнала от бузите му, за разлика от самодоволната му усмивка, която направо искреше. Вампирът положи показалеца си под брадичката на лейтенанта, повдигайки погледа му леко нагоре.- И да разбирам, че сега не ти е неловко, чо~ве~ко?

Преглътна и се опита да насили една фалшива усмивка на лицето си.
-Не ми е неловко...
Liked by: Нанами

-Прикова очите си за тези на лейтенанта, а тялото си без да се усеща също държеше леко притиснато в неговото. Този път напрежението бе изчезнало, макар обстановката да си стоеше тягостна.- Значи чувството да си безпомощно прикован ти се харесва, така ли? Защо не спомена, щях да го правя по-често.~

-Просто не обичам да си признавам такива работи, вам~пи~ре~. - Започваше да му става малко неловко, но не смееше да се предаде.
Liked by: Нанами

-Чакай, чакай, нима ще остави цялата забава на Гурен? Та той е Ферид Батори, великият граф, а сега се оставя да се изчервява заради близостта на един човек? Неп, и го доказа, като сложи ръката си на гърдите на Ичиносе и го притисна плътно в стената.- Хее, май вече ми е по-добре, не мислиш ли?~

За момент го погледна изненадано, но после усмивката се завърна на лицето му.
-Радвам се за теб.~
Liked by: Нанами

-Добре, защо просто Ферид не пробва да се мръдне? Е, явно тялото му отказа, заради странното чувство, че е прикован на мястото си от Гурен. Последва поредно потрепване на долната му брадичка, а заедно с това на бузите му се настани трудно забележима руменина.- М-мхм.. може да се отместиш.. малко..

-Защо, нима ти е неудобно, вампире?~ - Изкикоти се тихичко. Много се наслаждаваше на това как вампира се дразнеше на действията му. Даже и видя бузите му да почервеняват, но просто си каза, че е невъзможно и че му се привижда вече.
Liked by: Нанами

-От голямата близост всяко негово мускулче се напрегна. Можеше отново безпроблемно да излъже, но очевидно щеше да е безсмислено, всичко бе изписано на лицето му. Батори преглътна тихо и сметна за нужно да се отдръпне, но тялото не му позволи.- К-кхъм, мисля, че вече ми влизаш в личното пространство.

Доближи се малко по-близо до вампира и носовете им се докосваха едва-едва.
-Хм, нима?
Liked by: Нанами

-Долното му чене потрепна и се стегна, а погледа му бе изпитателен и следеше внимателно този на Гурен. Нима бе лесно да се види, че излъга? Не, не, Ферид нямаше да го допусне, затова и бързо се опита да се стегне, но нервното му прокашляне мааалко го провали.- Явно не си се вгледал достатъчно добре.

Доближи се още по-близо до него и можеше да се увери, че Ферид усеща топлия му дъх по лицето си. Не махаше погледа си от очите му и се взираше в тях, сякаш разбираше всичките му тайни и мисли и това усещане му хареса много. Очите на вампира не можеха да излъжат.
-Достатъчно добре ли се вглеждам сега?~

-Схвана бързо какво намекваше Гурен и то само защото мъжът прокара пръстите си по захапаното място.Това му напомни, че освен ако не му избяга, шансът да се храни достатъчно, или малко в повече, бе приблизително нулев.Друг проблем бе въпросът как ще го стори.- Не ме подценявай, всичко съм обмислил.~

-Нищо не си обмислил, виждам го по погледа ти. - Усмихна се и се доближи до вампира още повече.

М? -Първоначално не успя да вдене какво имаше в предвид Ичиносе, защото погледа му все още се ширеше някъде далеч от реалното, докато думата "убия" не се заби остро в ума му и го разсея от плетеницата.- Да съм разочарован? Сякаш ме е грижа дали ме щадиш или не, винаги мога да те надвия с лека ръка.~

Докосна се по врата на мястото, където Ферид го бе захапал и се усмихна лукаво.
-Сега да, но ще видим после.

..също си имаше своята малка плетеница, която един момент мислеше, че вече е разплел, а в друг се съмняваше още повече в себе си и съвсем се омотаваше. *Наистина не помни нищичко?* Помисли си той и лицето му върна онзи отнесен вид, който показваше и нотка разочарование, прикрита с лека усмивка.-

Забеляза разочарованието, скрито зад фалшивата усмивка на вампира.
-Какво, нима се надяваше да си спомня и да пощадя живота ти? - Сложи ръка на стената до него и го погледна в очите. - Аз ще те убия, помни ми думите.

-Прехапа си езика, за да задържи недоволно изцъкване, което щеше да направи и се отдръпна от стената. Повтаряше си, че дали го помни или беше от абсолютно никакво значение, та тогава защо сега е разочарован? Нима част от него всъщност му се ще Гурен от нищото да си спомни? Изгледа Ферид (чакай)

Liked by: Нанами

М~хм. -Кимна положително с глава, потвърждавайки думите си, а докато се радваше на това колко объркан изглеждаше Гурен и как вероятно се опитваше да разгадае пъзела от спомени в ума си, се бе облегнал на стената със скръстени ръце.- Нима наистина си забравил? Ах, жалко, бяха хубави дни.

Как можеше да не помни? Ако този вампир му бе помогнал трябваше да има спомен за него..Но единственият му спомен бе от бойното поле.
-Не... - Не можеше просто да се досети. Какъв бе този вампир? Нима е било планирано той да е оцелее? Затова не са го убили. А дали е така и за другите вампири. "Не, няма значение дали ни е помогнал или не. Вампирът си остава вампир." Мислеше той и така се объркваше още повече в плетеницата от спомени.
Liked by: Нанами

-Отбегна наименованието, като се изкикоти под носа си, покривайки устни с ръка, а за конфронтация намери доста подходящи думи, които му бе чудно как Гурен би ги оспорил, или изобщо как ще реагира.- Глупак, с който беше партньор преди време, нали знаеш? Ако не, да ти опресня малко паметта, хм?

Погледна го като ударен от мълния. Как така партньори? Гюрен нямаше спомен да е работел заедно с вампир, но сега като се замисли - как точно победиха вампирите? Как разбраха къде са благородниците, че да ги убият? Как свалиха кралете и кралиците? Сигурно е имало някой...Някой който да им даде всичката тази информация. Някой вампир...
-Нима..Аз и ти сме били партнтьори?
Liked by: Нанами

-Направи се, че мисли, като обхвана брадичката си между двата пръста и присви едното си око. Гледаше така "умно" в продължение на излишни пет секунди, понеже отдавна си бе измислил отговора и щракна с пръсти, сякаш е стигнал до някое велико заключение.- А, да! Защото не понасям мижитурки като теб.~

-Идиот. - Каза си Гюрен направо. До сега не бе срещал толкова дразнещ вампир. Е, не че изобщо общуваше с тях, обикновено ги убиваше за секунди, но този път трябваше да търпи този дразнещ кръвопиец.
Liked by: Нанами

Ако много настояваш, първо ми предложи нещо, а после може и да ти кажа.~ -Вероятно ако Гурен не познаваше Ферид и не схвана, че имаше предвид да му утолява глада, щеше да възприеме намека, поднесен с подмолна усмивка, по напълно грешен начин.- Мхм, кученце, което обича за те изкарва извън кожата ти.

-Зарежи, предпочитам да умреш. Защо никога не предлагаш това като вариант? - Каза го със закачлив и леко разочарован тон.
Liked by: Нанами

-Заповедническия тон накара Ферид да настръхне. Не си е спомнял някой да го е питал така настойчиво за какво си мисли, но дори да го направи, едва ли ще отговори по-подробно, от колкото сега, но със сигурност погледа му не би бил така напрегнат.- О, коравосърдечния майор се тревожи за кученцето си?

-Не, просто ме дразни факта, че си мислиш за нещо, а не казваш. - Усмихна се той. - И ми харесва, как се съгласи, че си кученце.

-Върна се обратно в реалността, когато усети, че е привлякъл вниманието му, а онази отнесена усмивка си стоеше на лицето му, беше като смесица между несигурност дали да си признае, или просто да излъже. Разбира се, избра втората опция, бе доста по-лесна все пак.- Ни~що, умислих се.

-Толкова си дразнещ. Винаги стоиш с тази твоя глупава усмивка на лицето ти, винаги се заяждаш с мен, човек не може да разбере какво смяташ да кажеш или направиш. За какво си мислиш вампире! - Прозвуча повече като заповед, отколкото въпрос.
Liked by: Нанами

за да поражда такова отношение от страна на графа.Много неща още му бяха непонятни,само можеше да се надява да получи отговор колкото се може по-скоро.Несъзнателно погледна няколко пъти към Гурен,докато се бе умислил и въздъхна,колкото и да познаваше лейтенанта,двойно повече не знаеше нищо за него.-

Забеляза, че вампира гледа към него и не пропусна да го извади от мислите му.
-Какво?

Нито бе наясно защо до сега Гурен не го уби, когато бе най-слаб, а всъщност му помогна да възвърне обратно силите си, с което постави живота си на риск. А това го връща на мисълта защо остави този шанс да се изплъзне от ръцете му? Но повече от всичко се чудеше какво толкова значи мъжът за него(чакай

.

-Влезе в спалнята при него, но вместо да легне, седна в края на леглото, с гръб към Гурен. Необичайно за него, се усмихваше но по спокоен, някак затихнал начин. Чудеше се защо стои тук, с този човек, който преди време бе нещо като негов партньор, защо не го убие, сега има силата да го стори (Чакай)

.

Хе? -Да прави каквото иска? Нямаше да се отговори, да му се изсмее в лицето, най-малкото просто да го изгледа изнервено? Тази реакция на Ичиносе остави Батори объркан, но и някак разочарован. Тъкмо беше в настроение, а единствения, с който може да се шегува взе, че се изниза в спалнята.-

Легна на леглото и се загледа в тавана, замислен за куп работи. Мислеше си за миналото си. За това как загуби любимата си, как стана подполковник, как се биха с вампирите, как откриха Ангелът на Опостушението, как победиха вампирите и последните останали - незнайно дали благородници или не бяха разпръснати из цял свят като липсващи парченца пъзел. Изпратиха Гюрен, който си живееше в апартамент в Япония и просто си спеше и ядеше по цял ден, година по-късно във Франция и той бе попаднал на благородник и то доста силен. А сега съжителства с този проклет вампир. Но нещо в него го спираше от това да убие вампира. Просто не можеше. Задържаше собствения си потенциал и този на демона. Ако от Япония разберат за това той щеше да си навлече сериозни проблеми. Сигурно ако не се завърнеше в Япония до един месец щяха да пратят подкрепления и накрая да убият вампира и всичко да се свърши. Гюрен същност се сети кой бе вампира Ферид Батори. Бяха се били преди в Шинджуку и май бяха партньори? Този спомен бе блед за Гюрен и той не можеше да се сети, а щеше да бъде прекалено глупаво на попита вампира директно.

View more

Liked by: Нанами

Ще се изненадаш на издръжливостта ми, човеко. -Подобно на Гурен, Ферид наблегна на думата 'човек', а в тонът му се усещаше надменността и величието, което вампирът притежаваше.- А и винаги мога да пия от теб, докато спиш спокойно, подозирайки абсолютно ни-що.

Повдигна рамене и отново отиде в спалнята.
-Прави каквото искаш.
Liked by: Нанами

Next

Language: English