@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

Ask @LieutenantColonelGuren

Sort by:

LatestTop

Previous

Дано си се нарадвал, защото втори пък няма да ти падна на колене. -Самия факт, че го е направил един път сигурно стигаше, за да го унизи не само пред хората, а и вампирите, но въпреки това Ферид изглеждаше горд от твърдението си, което каза с високо вдигната глава.- Поне не се гушкам като такова.~

Издаде силен "Хм!" звук с уста и скръсти ръце.
-А какво ще правиш като ожаднееш? Надявам се да умреш, кръвопиецо. - Казвайки думата 'кръвопиец' само наблегна на факта, че Ферид се нуждаеше от кръв.

-Присви леко едното си око, а устните си за момент притисна в права линия, преди да извие ъгълчетата им леко нагоре в една малко притеснителна, но и самонадеяна усмивка.- Надявам се до края на годината не ме изкараш зеленчуковата ти градина, да ми викаш кученце или вампире е предостатъчно дразнещо.

Изправи показалеца си и се засмя.
-Вярно, повече ти отиваше да си кученце!
Liked by: Нанами

-Колкото и да се сдържаше, само като си ги представи като двойка, да се държат за ръце, да ходят по срещи, нямаше как да не избухне в бурен смях, вместо да е сериозен и вероятно доста засрамен като Ичиносе.- Трябваше да си видиш лицето, приличаше на узрял домат.. един жалък, узрял домат.

-Ха! Ти приличаш на картоф и то всеки ден. - Изплези му се закачливо.
Liked by: Нанами

Related users

Какво?~ -Размята безволно ръката си във въздуха, сякаш това не беше кой знае какво, макар да остави дамата с напълно погрешна представа за тях. Скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стената, а за да го "успокои" намери доста подходящо извинение.- Не се ядосвай, сигурно няма да я видим повече.

-Е и? Това не променя факта, че току-що бях обвинен в най-гадното нещо - да сме двойка! - Извика той.

-Успя да дочуе какво каза жената и също като Гурен за момент се изчерви, разбирайки намека ѝ. Нямаше как егото му да не надделее и той да се появи зад Ичиносе, за да уточни това "недоразумение", или по-точно казано да влоши нещата.. поне за лейтенанта.- Само да ви информирам, аз съм мъж.

Трудно можеше да се определи кой гледа по изненадано - жената или Гюрен. И двамата в един глас извикаха едно силно "Какво?!" и жената стоеше със зяпнала уста. Гюрен целият се зачерви и опита да ѝ обясни ситуацията казвайки "Не е каквото изглежда" и "Той се шегува", след което жената просто побягна към стаята си. Гюрен затвори вратата и се обърна към вампира, който стоеше с една доста самодоволна физиономия на лицето си.
-Ти...!!

..когато изведнъж се чу почукване по вратата и Батори не се спря на милиметри от лицето на Гурен, а погледа му се насочи към вратата. Изцъка изнервено с език, точно сега ли бе момента някой външен да се намесва?-

(You did it!~ xD)
Отиде си съвсем спокойно и отвори вратата, където стоеше ядосана жена от съседната стая.
-До кога смятате да вдигате врява с приятелката Ви? Някои се опитват да спят! - Развика се жената. Приятелка? Гюрен се изчерви, осъзнавайки за какво си мисли жената и ѝ се извини, без да дава излишни обяснения.

*Хпм, предстои ли интересното?* -Широка усмивка се изписа на лицето на Ферид, явно ще се очертае една доста интригуваща битка помежду им. Щом Гурен бе готов с призоваването и двамата се насочиха един към друг, Ферид с юмрука си, а Гурен - меча, вампирът щеше да нанесе силен удар в лицето му(чакай)

.

( Сърцето ли? ) -Избегна атаката и за нещастие на Гурен, вампирът беше застанал зад него и го ритна в гърба достатъчно силно, за да строполи подполковника на земята, но си личеше, че не ползваше пълния си потенциал.- Забавно е да те гледам как се опитваш, но сигурно е неприятно, че се проваляш.

(Емоциите..)
Изправи се и се усмихна.
-Ще умреш вампире. Махиру! - Той призова неговия демон Махиру но Йо, като заби меча си в пода. В същото време осветлението в стаята изчезна и по стените като лиани се увиха едни черни сенки. Усмивката не слизаше от лицето на Гюрен.

-Както Ферид очакваше, Гурен се върна обратно с меча си. Графът се изправи от фотьойла и положи ръцете си на кръста, а по лицето му не се четеше нищо повече от самодоволство и липса на изненада.- Предлагам ти да обмислиш добре своите.~ -И с това казано, бързо се засили и го ритна с коляно в корема.-

(А~у..Чак мен ме заболя.) Задави се и се закашля, като избърса малко кръв от устата си и се засили да посече вампира, но той бе прекалено бърз и разряза фотьойла на две. "Достатъчно търпях това изчадие, трябва да го убия!"

-Опитваше се да държи арогантната си усмивка на лицето, макар да си нямаше идея какво точно прави Гурен, още по-малко какво е намислил. Само знаеше, че ако падне в капана му ще настане край, в който само Ичиносе ще бъде удовлетворен, а това беше нещо, което Батори трябваше да избегне бързичко.-

-Проклет да си. - Усмихна му се той и продължваше да го гледа. След това отиде до другата стая и взе меча си и отново се върта пред вампира, държейки меча в ръка. - Последни думи?~

-Облегна се на една страна на фотьойла и посочи Гурен с показалец, който завъртя във въздуха и го спря в посока към кухнята.- А ти ми пречиш, затова се мръдни. -Впи червеникавите си очи в неговите и не посмя да ги отмести, но си прибра ръката, защото се сети, че може да крие оръжието си зад гърба.-

Изобщо не се премести и даже взе дистанционното и изключи телевизора. Отново върна погледа си към бледото лице на вампира с една самодоволна усмивка на лицето си.

Ако не приличаше на такова невинно и очарователно малко дете като спиш можех да пия още.~ -Каза спокойно и излезе тихо от стаята, цопвайки се обратно пред телевизора, пусна си го и погледна с края на окото си към Гурен, който още беше в спалнята.- И въпреки това си оставаш все същия невеж човечец.

Отиде в хола и застана между вампира и телевизора, пречейки му да гледа.
-Проклет да си. - Изричайки тези думи, той се усмихна лукаво и погледна вампира в неговите кърваво червени очи.

-Макар да се усмихваше, имаше нотка разочарование в изражението му, но само ако добре се загледаше Гурен щеше да я види. Ферид стана от леглото и си излезе от стаята, но първо се спря пред вратата и погледна мазничко към него и му смигна.- Харесваше ми повече, когато спеше кротко и безшумно.~

Усмихна се и не отстъпи на вампира.
-Харесваше ми повече като не беше пил кръв и приличаше на труп.

Да те докосвам? -Даде му объркан поглед, който само прикриваше насладата от очакваните от вампира реакции.- Да ти напомня, лейтенант, аз само си лежах, ти си този, който ми прегърна и каза името ми насън. -Изправи се в седнало положение и кръстоса краката си.- Нима не помниш нищичко?

Какви ги говореше? Казал е името му? Прегърнал го е? Невъзможно. Какво да помни? Та това бяха просто глупави вампирски лъжи, нямаше начин да са истина.
-Спри да се занасяш с мен!

-Тъкмо настроил се да си поспи малко и трябваше шумното падане на Гурен от леглото да го разсъни. Обърна се по корем на кревата, като гледаше усмихнато към видно объркания и шокиран Ичиносе.- Охо, някой реши най-накрая да се събуди? Лейтенант, какво толкова сънува, не спираше да се усмихваш?~

-П-Проклет вампир, как смееш да ме докосваш! - Извика той, напълно объркан. Как смее, този вампир да се намества в леглото му и да го прегръща сякаш са първи приятели. А и Гюрен нямаше спомен да е сънувал нещо.

-Докато Гурен ползваше Ферид като възглавничка, графът само се опитваше някак си малко да се мръдне, но спря когато усети ръката му да си играе със сребристата му коса. Определено това бе една страна на Ичиносе, която беше приятна изненада, когато..пак почна да хърка.- *Не можеше ли не до ухото ми?*

Изведнъж се разбуди и се прозя с цяло гърло.
-Добро утр...о...- Забеляза, че вампира е в прегръдките му и се дръпна назад, че направо падна от леглото.

-Отново повдигна леко веждата си, освен, че беше притиснат за него, лицата им бяха на милиметри едно до друго и едва ли не можеха да дишат във врата на другия. През цялото време Батори държеше тялото си отпуснато до неговото и се стараеше да не помръдва.- Хех, ще падне голяма забава като се събудиш.

Доближи се максимално близо до него и постави главата си върху рамото на вампира. Изглежда му бе удобно, защото отново се усмихна и започна да гали дългата сребриста коса на вампира, но не след дълго спря и започна да хърка тихичко.

-Рязко извърна погледа си към него, не го бъркаше, че Гурен говори на сън, така поне не беше толкова досадно тихо, но не очакваше да каже първото му име, дори да сънува как се бият. Вампирът се усмихна доволно, но и леко объркано и реши да се позабавлява малко, като прошепна до ухото му.- Гу~рен?~

Измрънка тихичко и прегърна вампира още по-силно. Телата им бяха плътно допряни едно до друго.

Ъ-ъм? -Изненада се от действията на Гурен, даже и лека руменина се появи по бузите му, но вместо да го блъсне, ритне или направи някакъв опит да го отдръпне, но като гледаше как се усмихва и спи спокойно, просто се отказа и си остана така на място.- *Поне после ще му се подигравам за това..*

-Ммх...Ферид... - Каза той. Нима го нарече по име? Е, имайки на предвид, че прекарваше целия си ден с вампира, бе съвсем нормално да го нарече по име и физиономията му изглеждаше така, сякаш в съня му се биеха, затова Гюрен не бе направил кой знае какво престъпление. Просто подполковника наистина не искаше да нарича вампира по първото му име, нито по второто. За него вампирите бяха нисши създания, заслужаващи смърт.

-Понеже беше с лице към него и да не искаше Гурен, Ферид видя усмивката му, като несъзнателно и той се усмихна. Изминаха няколко секунди, преди да се усети какво прави и да си удари лек шамар, преди да се обърне на другата страна и да се засмее тихо на себе си.- *Глупак, какво ли толкова сънува?*

Все още спеше и несъзнателно прегърна нищонеподозиращия вампир, като го придърпа към себе си и изглежда бе доволен от това, което направи, защото отново се усмихна, макар и сигурно ако разбереше че е прегърнал вампира щеше да си отреже ръцете, задето са го докоснали. Но той сега си спеше кротичко и нямаше намеренията скоро да се събуди. Гюрен си бе от хората, които обичаха да си подремват доста.

-Сви ръката си в отпуснат юмрук и я сложи пред устните, за да не се чуе без това тихичкия му кикот, когато мъжът кихна. Върна се обратно в хола, само за да спре телевизора, после обратно в спалнята и внимателно се излегна до Гурен. Не, че му се спеше, просто искаше за малко да полежи до него.-

Усмихна се на сън. Какво ли сънуваше? Гюрен бе от хората, които не помнеха на сутринта какво са сънували и затова той просто щеше да забрави, а рядко му се случваше да сънува приятни работи..Обикновено сънуваше кошмари, благодарение на демона му.

-По едно време реши да провери какво става с него, все пак си бе направил извода, че Гурен е от шумящите хора, когато спи, а сега беше странно тих. Открехна вратата и влезе в стаята, натъквайки се на спящата му, спокойна фигура и повдигна изненадано вежда.- *Хмм? Майоре, можел сте да бъдете сладък?*

Докато спеше изведнъж кихна и се разсъни, но след това се намести отново и пак заспа за броени секунди. Наистина бе уморен и спеше дълбоко и тихо, учудващо.

-Засмя се, но прозвуча повече като въздишка и щом не чу нищо от негова страна, отново намали телевизора достатъчно, за да може да го чува, без да пречи на Гурен.- Хайде, вече може да си хъркаш и риташ на спокойствие. -И нямаше как да пропусне да изтъкне с насмешка навика, който майорът притежава.-

От прекалената умора вече бе заспал и може би за негово щастие не чу какво вампира каза. Този път дори не хъркаше, а просто дишаше тихичко и се беше омотал като бурито в завивките.

-Така и така е започнал да се закача с него, какво му пречи да се позабавлява още малко с вероятно капналия от умора Гурен. Вътрешно даже се възхищаваше на това как лейтенанта още не е станал да дойде и да го "сложи на мястото му".- Моляя, не те чух добре, какво казаа?~

Игнорира го и заби лице още повече във възглавницата, като се зави през глава и се нацупи.

Да не искаш пак да го усиля?~ -Грабна дистанционното, което бе сложил до себе си на фотьойла и тъкмо на поредната сцена, когато имаше експлозии и гръмвания от пистолети, вампирът усили звука до самия край.- Така по-добре ли е? -Наложи се да се провикне силно, за да го чуе Гурен, но не му пречеше.-

Притисна главата си към възглавницата и извика от гняв.
-Намали го вече, проклетник такъв!!! - Изкрещя той с колкото сила имаше в гласа си.

Next

Language: English