@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

Ask @LieutenantColonelGuren

Sort by:

LatestTop

Previous

-Стоеше си замислен, затова и не обръщаше внимание на силния телевизор. Седеше си в обичайната кръстосала ръце поза, а погледа му беше сведен надолу, като потропваше тихо с крак. Чак когато чу нещо като изстрел да идва от телевизора се усети колко е било шумно в стаята и намали звука.-

-Сети се да го намалиш, да не си глух случайно? - Провика се той от другия край на апартамента, надявайки се глухият, според него, вампир да го чуе.

Related users

( While they may appear to be enemies, Ferid and Guren have been working together for some time, and Ferid knows many of his unlikely ally's dark secrets, especially his split personality. - Ако не си разбрало~ )

(Това навсякъде ли ще ми го пратиш? Разбрах, разбрах.~ )

-Влезе тихо и затвори вратата след себе си, а след това я заключи.Странно, принципно не пропуска възможността да се закача с Гурен, дори и да е за най-малкото нещо, а сега се бе умълчал.Както му беше споменал, седна на един от фотьойлите пред телевизора и се загледа в предаването, което излъчваха.-

Чуваше телевизора на Ферид и то доста силно, този вампир да е чувал за дистанционни? С тези дълги уши би трябвало да чува по-добре...Но, въпреки това, го мързеше да помръдне и един мускул. Сякаш вампира не бе изпил кръвта му, а силите му...

-През времето, докато се казваха на етажа си, не обели нито дума, както и не каза нищо, когато излезе и застана пред вратата, чакайки подполковника да я отключи, за да влязат вътре. Всъщност ума му бе на коренно различно място, отдалечено от реалността.-

Отвори вратата без да се бави и съу обувките си, захвърляйки ги разхвърлени на пода, след което отиде и се пльосна върху леглото в спалнята.

Хехе.~ -Влезе след него в асансьора и застана в обичайната си поза - облегнал се за стената със скръстени ръце и крака, а брадичката си бе повдигнал леко нагоре, следейки с очи какво прави Гурен, като се подсмихваше през цялото време.- Искаш да се затвори вратата по-бързо или да счупиш асансьора?

Спря да натиска копчето и също се облегна до Ферид, като скръсти ръце, обаче погледа му бе забит в земята. Даже си затвори очите и чакаше асансьора да тръгне, което отново му се стори като цяла вечност.

-Този път нямаше как да не вметне някоя "векила" подигравка, отправена към Гурен. Докато жената му четеше конско, вампирът застана до нея и криеше подигравателната си усмивка с ръка пред устните.- Жената е права, прояви малко уважение, Гу~рен. -Щом разговора приключи, отново тръгна по петите му.-

-Млъквай, проклетник такъв. - За негово щастие вече бяха пред хотела. "Най-накрая." Помисли си той, защото с вампира една минута бе като една година. Влезе в асансьора и започна ядосано да натиска копчето без да спира.

-Едвам се сдържа да не избухне в бурен смях, но за сметка на това се подхилваше тихо зад него. Стана му ясно, че не успя да го предизвика както планираше, затова просто си вървеше кротко, но бързо след него.- Ой, само да вметна, мисля да гледам телевизия, затова се опитай да не хъркаш много.

Игнорира го и не каза нищо, а продължаваше да върви ядосано и заобикаляше хората на улицата, но попогрешка се блъсна в една стара жена и тя започна да му вика.
-А-А...Извинявам се... - Стоеше си кротко там и слушаше как тя му чете конско, затова че 'трябвало да гледа повече къде върви'. Като й се извини отново, тя го погледна презрително и си тръгна. Този път походката на Гюрен стана по-бавна. Не, защото дамата го бе сплашила или нещо такова, а защото не искаше да му загубят още време в празни приказки.

-Това го каза с цел провокация, като продължи да се отпуска на него, но и внимаваше да не го събори на земята, че после той ще трябва да го вдига.-

Обърна се към него и го погледна ядосано.
-Не ме докосвай! - Сви ръката си на юмрук и я засили към лицето му, но я спря само на няколко милиметра и изръмжа тихо от раздразнение, след което продължи да върви към хотела със забързана крачка и изглеждаше сякаш ще започне да бяга всеки момент.

Хайдее, нали си великия Лейтенант Гурен, ще се оставиш една никаква разходка да те повали? -За да го спре, опъна ръцете си на раменете му и се излегна от части на гърба му.- Или всъщност не си толкова велик, за какъвто те имат всички, хм? Не, че не го очаквах, та ти си просто един мижав чо~век. (чек

.

-Отдръпна се от него, иначе взаимно си влизаха в личното пространство и поклати пръста си, от предвидените му неща за днес прибирането може би беше съвсеем в края на списъка му.- Не, не, още е светло навън, а и има много места за обикаляне. Предполагам ще издържиш на крака до довечера?

-Няма начин, прибирам се. - Тръгна да върви в обратната посока към хотела и се прозя.

-Като се замисли шансът Гурен да се унесе в заведението беше голям. Все пак имаше приятна музика, не бе шумно, достатъчно за един хубав сън.Това накара мъжът да стане от пейката и бързо да отиде в заведението при него, като се появи от нищото зад майора с усмивка на лицето.- Ой, всъщност размислих!

-А, тъкмо навреме. - Доближи се до него и го погледна право в очите. - Може ли вече да се прибираме, вампире?

-Странно, но това внезапно затишие вместо да го успокои, накара тръпки да побият по тялото му. Е, поне вече не се смееше, това му стигна.- А и спокойно, нямам намерение да се храня, поне за сега. -Увери го и се отправи на една от пейките покрай заведението, седна на нея и кръстоса краката си.-

Влезе вътре и се огледа. Бе изискано и уютно, ухаеше на вкусна храна и цигари, идващи от зоната за пушачи. Изобщо не бе гладен, напротив, просто искаше да си поспи. Чудеше се колко странно щеше да е, ако седнеше на масата и заспеше на стола.

Каква ти среща, дори няма да стъпвам вътре! -Едвам се сдържа да не му удари шамар през лицето, но въпреки това намери как, като си пое дълбоко дъх и го избута към вратата. Веднъж да направи нещо кажи речи мило и то да поеме по непредвиден начин.- Хайде, забавлявай се, а кученцето ще те чака отвън.~

Изведнъж спря да се смее и лицето му доби сериозен вид.
-Е, добре, щом казваш.

-Не вярваше, че Гурен ще падне на колене и ще го благослови, но и да избухне в едва ли не истеричен смях също не беше от нещата, които очакваше. Направи се на засегнат, като допря ръка до бузата и поклати бавно и разочаровано с глава.- Хее, смееш се?... А така се старах да избера нещо по вкуса ти.

-А, не, не, просто...Сякаш сме на среща, знам че мязаш на гей, но чак пък толкова... - Продължи да се смее.

Почакай малко и ще разбереш.~ -Дори и да беше далеч, с темпото им стигнаха за десетина минути пред видимо изискан ресторант. Отвътре се чуваше класическа музика, типична за такива места, а отвън си личеше, че мястото е добре поддържано и има какво да предложи.- Както казах, ще ми благодариш после.

Не се сдържа и си сложи едната ръка на корема, като започна да се превива от смях. Смехът му продължи няколко минути и той даже се просълзи, а накрая като се поуспокои си пое въздух и избърса сълзите, които бяха навлажнили очите му.

Повярвай ми, ще искаш да го запазиш за по-късно. -Щом сложи край и на този разговор, се върна обратно към ходенето, но с по-забързана крачка, надявайки се Гурен да спазва темпото му.- Мястото е далече, но пък е доста.. изтънчено, както хората се изразявате. Само бъди предпазлив в изборите си после.

-Какво си намислил? - Погледна го очудено и скръсти ръцете си, като изпъшка тихичко от отегчение. Забърза крачките си, за да не изостава от пъргавия вампир.

О, явно и те разсъних? -Погледна го през рамо, като допълнение, че си върна силата му се харесваше и факта, че скъпоценното оръжие на Гурен го нямаше, за да си го върне на Ферид. С това вампирът стигна до извода, че днес ще се очертае един дооста хубав ден.- Ще ми благодариш като пристигнем.

("Ще ми благодариш като пристигнем" Това звучи много перверзно ...)
-Мога и още сега. - Усмихна се закачливо и отново приглади косата си с ръка. Бе твърде вманиачен от нея, защото я оправяше на всеки 10 минути.

Остави да го почистя за теб.~ -Ухили се самодоволно и с един замах го шамароса силно през лицето, но не с всичка сила, а колкото да му остави червена следа от ръката си и да го събори на земята.- Не е ли по-добре така? -Обърна се на другата страна и продължи по пътя си с плавни и бавни крачки.-

Имаше чувството, че просто ще заспи в права позиция и ще се сгромоляса на земята, но ударът го разбуди.
-...Копеле. - Погледна го с бялото на окото, едва ли не и имаше чувството, че ще полудее всеки момент. А отново си бе забравил меча в апартамента. Направо чудесно!

Next

Language: English