@LieutenantColonelGuren

Guren Ichinose [一瀬グレン]

Ask @LieutenantColonelGuren

Sort by:

LatestTop

Previous

-Послушно отиде до стаята, обозначена с номер 24 и застана пред нея, с лице към Гурен. Неусетно за втори път спира погледа си на така примамващия му врат и облива сухите си устни, но този път се усеща и поклати глава, като начин да се стегне.- Да не получаваш и специално обслужване към стаята?~

-Не, няма такова нещо. - Отвори стаята и изчака Ферид да влезе пръв. - Хайде, ставай, няма смисъл да се държиш като куче ако други хора не те гледат.~

(А-ама защо беше това >,> ♥ Бту:Нямам търпение да ги шипнете [ако имате такава идея ;-;])

Нанами
(Ами защото и ти ми харесваш отговорите, сладурче. И знам ли, май имаме такава идея.~ )

Хех.. -Само това промълви и усети как асансьора спира, очевидно на техния етаж. Ферид бавно се изправи, или по-точно застана на черити крака и излезе отвън.- Е, господа~рю, в коя стая сме? -Усмивка с желание за мъст се изписа по устните му, които вампирът вече чувстваше, че са прекалено сухи.-

Посочи към края на коридора.
-Номер 24, кученце.~ - Казваше това с един много закачлив тон, макар и физиономията му да си стоеше безразлична и сериозна.

Related users

-Почти долази от умора до асансьора, но важното бе, че стигна и бързо допря гърба си до една от стените. Сви коляното си, на което облегна ръката си, която Гурен два пъти подред беше отрязвал и си отдъхна.- Още колко мислиш да продължаваш тази игра на куче-господар? Така де, сигурно вече ти омръзна.

Скръсти ръцете си.
-О, не, не, нищо подобно, много ми е приятно даже.~

-Подобно на Гурен, Ферид потупа главата си след това и търпеливо си чакаше отвън, но наистина нямаше намерение да минава през всички тези хора на четири крака. Поне така смяташе, докато не чу това проклето "кученце", което явно играе роля на новото му име.- Идвааам.~

Вървеше по стълбите и не обелваше нито дума. Накрая влезе в асансьора и зачака Ферид също да влезе вътре.

-Не разбра кога Гурен спря, а и се бе разсеял от собствените си мисли, при което се бутна в кръката му преди да се отдръпне.И въпреки басът, по сериозното му изражение реши, че едва ли ще бъде забелязан.Вампирът се изправи на два крака и се опита, неуспешно при това, да види написаното на листчето.-

Потупа го по главата, след което избърса ръцете си в панталоните си.
-Кученце, не нахалствай. И чакай тук.~
Влезе вътре в хотела и отиде до рецепцията, като им подаде листчето. След това посочи към Ферид и продължи да говори с жената, която го обслужваше. Накрая той кимна с глава и се запъти към стълбите.
-Кууучееенцеее.~ Побързаай.~

-Не обърна внимание на мълчанието му, като той също остана мълчалив през целия път. Тогава и се сети защо всъщност стигна до тук.Едва ли някога би си помислил, че ще прекара толкова време с човек, а сега върви по петите му като кученце, за да се приберат заедно.- *Не стигнахме ли вече?*

Изведнъж Гюрен се спря рязко.
-Е, тук сме. - Извади от джоба на униформата си едно листче.

-Отговорът му бе просто усмивка, която криеше нищо повече от желание да го шамароса както стори преди време, но с количеството си сила най-много да го усети като мижава драскотинка.- О, не е било от краката ти? Е, признавам, това си е нещо като успокоение, все пак ще трябва да деля стая с теб.

Веждите му потръпнаха от раздразнение и той се изкашля раздразнено, като реши този път да си замълчи.

-Издаде звук, който трябваше да наподоби ръмжене, а очите му сякаш добиха по-кърваво червен цвят. От всичко най го влудяваше как Гурен можеше да го контраатакува вербално, единственото, за което на Ферид му останаха сили.- Мм, предлагаш да ми помогнеш? Колко мило, само не пропускай гърба.

-Няма, няма. Старателно ще те измия, че и без това си започнал да понамирисваш.~ - Направи погнусена физиономия, но вампира всъщност ухаеше много добре. Той едва ли се потеше и сигурно се къпеше по 10 пъти на ден - все пак бе благородник. Но от колко време е в Париж? Къде живееше? Не че го интересуваха тези работи и Гюрен нямаше намерението и да пита.

Вампире е много по-приятно, лейтенант.~ -Това наименование припомни на Ферид задача му, която той недоволно изпълни и застана на четири крака. Не бе приятно, но поне липсата на половината хора компенсира малко нещата.- Надявам се преди да умра имам право поне да се изкъпя?

-Хмм, но кучетата не могат да се къпят сами? - Това, което той каза, бе поредното скапване на гордостта на Ферид.

Колко щедро от твоя страна.~ -Подмина го, като не пропусна да си удари рамото в неговото и да се засмее под носа си. Изведнъж и то само за момент, се усети, че дори да прекарваше време с човек, съвсем, съвсем малко.. му бе приятно. Не, че някога би го признал на себе си просто така.- Та, накъде сме?

-Следвай ме, помиярче. - Усмихна се и започна да върви на другата страна, като очакваше вампира да върви след него отново на четири крака. Слънцето започваше да залязва и небето розовееше, а времето ставаше по-хладно.

Чувството е взаимно, чо~ве~ко. -Възкликна той, а предложението на Гурен доста се хареса на Ферид, който наистина имаше нужда от това да полегне, но защо да пропуска приятния шанс да го подразни малко?- Охоо? Нямаше ли да ме оставяш да умра на пейката?

-Мне, ще те оставя да умреш на леглото до моето.~

-Тъкмо се бе запътил към децата, когато чу непоносимото му от вампира гласче и се обърна, а фалшива усмивка бе изписана широко на иначе доста по-бледото му от обичайното лице.- М? И знаеш, че и имам име, нали? Но и вампире ми харесва, особено ако ме гледаш с това твое ухилено изражение.

-Ако не те мразех щях да те наричам по име, вам~пи~ре~. - Изцъка с език. - Та, щях да предложа дали искаш да дойдеш с мен в хотела.

-Забавното му настроение бързо се изпари, както и пръстите му от врата на Гурен бяха прибрани до тялото на Ферид, когато се сети, че басът още важи. Вампирът седна на пейката, почти предал се, когато се сети на какво се обзаложиха.- Не забравяй, деня скоро свършва, а аз не мисля още да се отказвам.~

-Хм, добре, както кажеш. Ще се предадеш рано или късно. - Замисли се. "Не мога да го оставя тук и ще е по-добре да го заключа с мен в стаята на хотела. Ще усетя ако се движи и ще го спра, тъкмо там ще има какво да ям и да си почина." - Ой, вампире.

изсмуквам бавно живота им. А след това ще мога спокойно да те довърша.~ -Щом приключи, ръката му се настани на кръста, а другата прокара по тялото му, като се спря и уви пръстите си около врата му.- Да се бях отървал от теб още първия път.

Физиономията му стоеше безразлична.
-Хм, нима ще убиеш господаря си, кученце?

-Забеляза с края на окото си една групичка деца, която Ферид посочи, а около тях бяха родителите им. Внезапно онова изморено и лишено от сили лице сякаш върна енергията си и лукавата си усмивка.- Виждаш ли това там? Ще ми стигне да се нахраня и да те убия.. даже може да наблюдаваш как (Чакай)

.

Чакай!.. -Гурен позна, че Ферид ще се излегна на пейката, докато мъжа не спомена къде ще отива.Сети се, че в хотелите не само има много хора, но и стаи с удобни легла.Моментен прилив на енергия го заля, при което той стана рязко от пейката.- Всъщност ме остави, тъкмо ще се нахраня спокойно.~

Повдигна рамене.
-Хората не стоят навън цяла вечер, рано или късно няма да има никой по улиците и ти ще си умреш от глад.

Поне.. можем да вършим нещо.. -Дори го мързеше да вметне някоя остроумна шега, вместо това скръсти ръце и облегна главата си на рамото му. Ако не беше уморен, дори не би помислил да го направи, но явно вампирът е решил просто да се отпусне за малко, дори може да заспи при такава приятна обстановка.-

Изправи се и погледна към вампира.
-Е, аз ще се отправям към хотела ми. - Подразни го той. - Ти си стой тука на "удобната" пейка.~

И ти не си първи по хубост. -Извъртя очите си на другата страна, взираше се във всички наминаващи хора, деца, които си играеха или за момент в небето, докато без да се усеща се унасяше и залягаше към рамото на Гурен. Пое дълбоко дъх и затвори очите си, но преди това се намести по-удобно на пейката.-

-Хах, нима ще заспиш на пейката? Вие вампирите наистина сте западнала раса, по-добре умрете.

Когато ги впия във врата ти ще разбереш.~ -Изправи се от земята и за пореден път отупва дрехите си, които на коленете почти на нищо не приличаха и седна до него. Тогава внезапна умора го налетя, тялото му се отпусна на пейката и бавно се свлече надолу по нея.- Защо досадниците сте толкова много?

Погледна го с крайчеца на окото си и изпуфтя.
-Приличаш на разпльокано желе.

..Разбира се.~ -Вената на челото му почна да пулсира незабележимо, но вампирът упорито се стараеше да не показва видния си гняв и за сега можеше да се каже, че се получава.. почти. И както беше на четири крака, побегна към мястото, където бе ръчката и след минутка се върна, държейки я в ръка.-

Лицето му изглеждаше натъжено, но въпреки това той взе пръчката.
-Ее, не я донесе с уста. Щеше да ти се закачи на зъба ли?~ - Потупа с ръка празното място до него на пейката. - Хайде, ела.~

Next

Language: English