Във всяко стадо си има мърша. Малко ми е комично това "явление" което споменаваш, тъй като и фразата "няма свестни жени" е доста често споменавана. Общо взето жените търсят мъж който да е "нинджа- клоун", а мъжете търсят жена тип "курва-домакиня". Това е в рамките на шегата разбира се. Иначе свестните ги има, но никой не ги отразява. Простотията е издигната в култ и колкото повече се показва по медиите, толкова повече последователи има. Примерно чалга певиците отдавна са пример за подражание на доста от подрастващите момичета. След случая с Дебора има бум на подражание на "мъжкари" пребили и остригали приятелките си. Та това ми е мнението- медиите възпитават. А свстните ги има, но никой не ги отразява.
Може ли човек, който не чете да пише/разказва интересно?
Познавам нечетящи хора, които пишат сравнително добре. Тези които разказват интересно и увлекателно са още повече. Аз чета понякога по две, по три книги наведнъж и не ми се отдава нито писането, нито разказването.
На мен ми действа отблъскващо, ако някой който не харесвам прави напъни да ми се хареса.
Защо,се страхуваме да отправяме добри думи към непознати и да правим добри дела?Не мислите ли,че колкото повече дърва слагаме в огъня,повече топлина се връща към нас?
Често размишлявам по този въпрос. И все по-често се връщам назад във времето когато беше един друг строй. Тогава имаше еднакво за всички, хората си помагаха, имаше колективно мислене. Помня на село когато някой започнеше строеж, всички мъже от селото отиваха да помагат. Когато се прибираше реколтата всички жени се редуваха и се събираха на седянки да връзват царевицата на плитки докато я навържат на всички. По тъмно с газени фенери под навесите сплитаха царевицата и пееха, а децата околко тях чакаме да се свари млечната да си похапнем. На пролет като се започне оран и сеитба пак се събираха да изчистят вадите от язовира до всяка една нива. Та така, хората от народа бяха равни, само тези от партията бяха облагодетелствани и имаха повече. После дойде демокрацията, частната собственост, хората нямаха обща цел. Всеки мисли за себе си, гледа да изпревари другия да завлачи повече. В същото това село започнаха да строят модерни къщи, да се карат за имоти, да се карат на кой е ред да си полее градинката.. И така алчността,завистта и неблагодарността завладяха душите им. Давам още един пример: детето на една колежка циганка беше дошло с нея на работа. Когато трябваше детето да си тръгне заваля дъжд. Веднага си изкарах чадъра и го дадох на колежката, да не се намокри детето. Даже не ми благодари, да не говорим, че не ми го върна. Купих си друг чадър. Прибирам се към вкъщи, ама дъжд из ведро. По улицата се разминавам с една баба цялата мокра и си държи дамската чанта на главата. Спрях се подадох й чадъра и жената се притесни. Излъгах я че живея наблизо, но настояваше да й кажа адреса да ми върне чадъра на другия ден. Когато си неблагодарен и не оценяваш доброто което си получил, няма как да предадеш нататъка добро. Добре че нося огъня в себе си, че ако чакам топлина от вън душата ми отдавна да е мъртва.
Когато една мацка 40 годишна има по-специално и по-топло отношение към момчета на 20г. Това какво е?
А) майчински инстнкт
Б) иска да ги сваля
В) (друго)...................
Не ми оказват влияние негативните коментари. Всеки си има различни предпочитания и критерии.
Коя е последната книга която прочете?
Докато съм на работа слушах в сторител Ритуалът на Радко Пенев и в къщи четох Глина на Виктория Бешлийска. Често се случва да започвам две книги едновременно 🙃.
Вярно ли е за вас казаното: “човек търси и желае това, което няма!” ?
Вярно е когато осъзнаваш липсите и оценяваш това което имаш. Ако е в смисъла да имам нещо само защото друг го има или защото е модерно не е вярно.
Човек променя ли се?Или не?
Всеки човек се променя в една или друга насока. Нормално е да се променя, всекидневно общува с различни хора и от всеки научава нещо ново. Сблъсква се с различни ситуации, научава нови уроци. Наскоро стана на въпрос за бившия и се изказах, че изобщо не се е променил. Сега като се замислих по-скоро не се е променил в насоката в която аз се развивам. Та така е някои се надграждат, други деградират. Въпрос на самоосъзнаване е в каква посока ще се промениш.
Ммда, много правилно си го написала в този момент. Щастието е моментно състояние.. И ако във всеки един момент оценяваш това което имаш, а не това което ти липсва, неминуемо ще бъдеш щастлив. Изпратих мъжът ми на работа, след малко ще изпратя и синът ми, вече си допих кафето и започвам с ежедневните задачки. На пръв поглед нищо особено, но когато го оценяваш, че не си сам, че си здрав, че имаш подслон и работа си е истинско щастие.
Не всеки път. И не всички. Комшията срещу нас ми беше колега и двамата не знаехме и не се бяхме виждали(или може би не сме обръщали внимание). Сега вече се поздравяваме де, но има и други които знам, че живеят до нас, но не знам как се казват и никога не съм говорила с тях.
Писнало ли ви е от това някакви хора да нямат време за вас ?
По скоро съм в обратната ситуация. Доста хора ми се сърдят, че нямам време за тях. Понякога наистина не е въпрос на приоритети, а наистина не ти достига време за всичко и за всички. Затова и не се сърдя когато някой ме отсвири и няма време за мен, когато аз имам време за него.
Как ще реагирате ,ако сте на гости, а домакините се скарат помежду си?
Ще се извиня, че съм отишла на гости в неподходящо време и ще си тръгна. Ако се повтори сценката и друг път, повече не бих отишла на гости в тези хора.