⚜Очите й се бяха втвърдили, гледайки демона с укор и нескрита частица презрение. Можеше да го предизвика на двубой в точно тази секунда, пред всички, да го победи и да забрави за този налудничъв брак, но съществуваше и друг вариант – да срещне смъртта си по време на боя и никога повече да не зърне баща си отново. А вярвайте ми, тя не целеше да го натъжава по подобен начин. Искаше да е щастлив и да може да го вижда и да си говори с него и най-хубавото бе, че щеше да може да го направи! Една част от нея се радваше от този факт и й се искаше да заподскача от радост още тук и сега, но... Онази, по-рационалната и зряла Мая, отказваше да се примири и да остави нещата така. Остави Себастиян да хване ръката й, като се подсмихна подигравателно на думите му.⚜ Господин многознайко. ⚜Измърмори в признак на раздразнение хибридката, изчаквайки всички да се разкарат от залата преди да се обади отново. Постави ръцете си от двете страни на масата, пронизвайки с поглед Себастиян.⚜ Държиш на думата си, а? Щяла съм да имам власт? Хубаво! Но знам, че ми нямаш никакво доверие и в мига, в който в палата започнат да си шушукат, че ти края заговор – ще се отървеш от мен. Бих направила същото, защото и аз ти нямам доверие и не смятам, че си достатъчно компетентен да се справиш като крал. В битките не си лош, но когато става въпрос за дипломация и документация най-вече, ти куца, Себастиян. ⚜Изказа се съвсем честно тъмнокосата хибридка, удряйки по масата за по-драматичен ефект. Нуждаеше се от това да се успокои, затова затвори очи и си пое дълбоко дъх, преди отново да се свлече назад в стола зад гърба си.⚜ Забрави. Нека обсъдим всичко до най-малката подробност, включително и датата на сватбата. Бих желала да поканя баща си, ако е възможно.
View more