⚜Много хора си задаваха въпроса “Какво в действителност е адът?“. За някои това бе човешкия свят изпълнен с милиони нечестности и препитания, а за други – един от световете, в които попадаш след смъртта си. В древноегипетските времена бог Анубис е приемал дарове, чрез които се е определяло дали ще постъпиш в добрите земи или ще се мъчиш в подземния свят. С течение на обстоятелствата и с израстването на човешкия свят, нещата коренно се променили. Хората не били приемани в рая или ада чрез дарове и богатства, а според делата, които са извършили приживе. Това обаче важало само за простосмъртните. Свръхестествените същества родени под знака на рая или ада, а понякога и под двете, били изпращани след смъртта си в съответните места според произхода си. Единствено трудно било да се определи къде ще отидат хибридите между ангели и демони. Някои специални случаи отивали в рая, други в ада, а на трети им било отредено да се скитат из света като души с недовършени дела. Такива личности били онези, които били отритнати и от двата задгробни свята, като за нещастие на съдбата... една от тези личности бе и самия баща на Мая. Дори за нея бе неясно как по-точно са се решили, че той има право да се прероди в съвършено нов човек, но въпреки това чувстваше благодарност към решението на тогавашните повелители на ада и рая. Сега обаче, докато рая продължаваше да се ръководи от Бог и неговите архангели, то адът в продължение на векове вече нямаше повелител. В това адско място бе настъпила анархия. Множество кандидати за адския престол бяха изникнали от никъде, борейки се помежду си за това кой ще застане на чело – дейност, която продължи до идването на Мая. Появата ѝ не само внесе смут в ада, но и предизвика интереса на няколко от онези кандидати за престола. Хората тук я мислеха за истинска красавица и някои дори се пробваха да притежават тялото ѝ, подтиквани от похотта си. Изкушения, с които Мая се спряваше много лесно. Отразвяше всеки кандидат, а щом той не схванеше намека, се стигаше и до груба сила. В този адски пъкъл по-често, отколкото можете да си представяте. Защото адът бе точно онова, на което ни учат в училище, с изключение на централната си част, където се разполагаше и дворецът на Мая. Там живееха оскъден брой цивилизовани демони и нейни слуги, съветници или генерали. Младата хибридка се бе борила със зъби и нокти, докато стигне дотук и заслужи уважението на по-голямата част от елита демони. Изведнъж, докато разглеждаше поредния документ в кабинета си, младата бъдеща господарка на ада дочу как някой от демоните тук я вика. Можеше да разпознае този глас навсякъде. От устните ѝ се отдели тиха въздишка, а след като затвори очи, Мая се озова при въпросния демон. Погледът ѝ се провлачи от лицето му към душата, която го съпровождаше, преди тя да разтвори устни.⚜ Къде намери такава покварена душа? Вонята на гнило се усеща толкова силно, че имам чувството, че се задушавам. А и... знаеш как постъпваме с толкова покварени души. Защо ме извика тук за нещо, което...
View more