Не му обръщам внимание, защото трезво мога да преценя точно колко съм "умен". Знам, че не съм кой знае какво, но се опитвам да бъда истински, както в живота, така и тук във виртуалното пространство.
От какво никога и никой не би могъл да те откъсне? Защо слънчогледите са жълти, а не червени? Имаш ли си любима ластичка за коса. чаша, снимка, картина, тефтер или някаква джиджана джаджа, която си те кефи, понеже съществува? Ако приятел си забрави дневника при теб би ли започнал да четеш? Кафе?
От музиката, изкуството, красотата на света, усмивката на влюбено момиче, крем карамела. Слънчогледите са жълти, защото Бог ги е създал такива, разгръщайки отново своето безкрайно въображение. Както написах в предишният ми отговор, нямам навика да се превързвам към материални неща, събирам си чувствата и преживяванията в главата. Не бих чел от него, колкото и да ми се иска, защото знам, че е лично пространство, а и щом ми е приятел, той ми има доверие. За нищо на света не бих го съсипал с такава детска постъпка. Не Димана, знаеш аз пия чай :) Отново страхотните ти въпроси, задавай по-често!
Здравей. Пазиш ли си нещо за спомен от детството?
Мъничка играчка, талисман, или просто някакъв предмет от преди адски много време. Ако има такъв би ли ни го показал/а?
От както се помня никога не съм се превързвал към материални неща или изобщо такива със срок на годност, като хората също. Дори и те, днес ги има, утре не. Влизат и излизат в нашия живот, учат ни на нещо, което трябва знаем и си отиват.
Нещо, което се усеща с душата. Знаеш, че е тя, без колебание. Повярвай ми, ще разбереш, когато я откриеш. А ако се случи да я загубиш, ще се чувстваш ужасно дълго време. Аз все още си мисля, че някои хора просто никога няма да я открием, а и вече наистина се изморих да я търся. Работата, книгите, изкуството и музиката запълват и най-големите дупки в душите ни. Ето за това никога не се чувствам самотен, а и със самотата се свиква. Не е толкова страшна, колкото разправят. Приказна е, когато я опознаеш.
Здравей! Прочетох много от отговорите ти тук, мислиш страхотно, може ли да ти пиша в файсбук? Много бих искала да се запознаем, Пращам приятелство, приеми ме.
Здравей, много е късно, хайде утре да пишем, защото лягам, тъй като имам страшно много задачи утре.
За какво ти се случва да благодариш в мислите си? Къде е справедливостта в този свят? Червена дантела или черна коприна? Защо? Покажи ми нещо позитивно - история, снимка, дори песен. Каквото и да е, стига да те накара да се усмихнеш.
Благодаря на родителите си и всички мои близки. За съжаление ще кажа, че тук на тази планета справедливостта я няма... надявам се другия път да съм някъде далеч, наистина.
Според статистиката, след развода на родителите най-много страдат децата- моя въпрос е: Кое е по-болезнено: това родителите ви да се бият или карат и да живеят заедно, или това да се разведат и да живеете само при единия, рядко да виждате другия?
Според мен е добре да се опитат да запазят семейството цяло и да постигнат компромиси в различията си. Ако наистина е голям проблема със съвместимостта по-добре да се разделят и да не натоварват децата с техните проблеми, които ще се отразят на психиката им със сигурност. Абе, ако питаш мен - избирайте си добре партньор в живота за да не се налага да правите подобни неща.Поздрави и песен <3 :https://www.youtube.com/watch?v=zqKZ_WIK5ms
Кое е последното тъпо нещо, на което се изхили зверски? Защо хората понякога сме тотално необективни и категорично нелогични създания? Спомняш ли си с подробности най-епичните си гафове през лятото? Красива ли е смъртта на птицата, която сама забива шипа в сърцето си? Защо?
Ах, наистина ли? Беше, когато ми дадоха визитките ми. Ужасно.. не може да има толкова прости хора.. бяха ужасно направени. Ние всички избираме какъв ще бъде шипа в сърцето ни. Дори сами си го заостряме.Поздравявам те с това:https://www.youtube.com/watch?v=WkSzV6jAkhQНадявам се да ти хареса ^_^
Как най-добре изразяваш себе си? В какви моменти се чувстваш най-наситен(а) с емоции? Какво е твоето усещане след отдаване на (творческа) енергия, независимо по какъв начин?
Винаги съм изразявал себе си най-добре с музиката, която правя, поезията. От известно време успях да подтисна емоциите си и се чувствам добре. Когато правя музика, успявам да разгърна себе си и всичко, което е заровено дълбоко в душата ми. Радвам се, че сега остана малко време и смятам да запиша някои неща тази седмица. Ако станат ще ги публикувам за да ги чуете :) Поздрави Яна, отново страхотни въпроси!Малко музика? Ок:https://www.youtube.com/watch?v=J0ZmbHyzfCg
Здравей! Харесвам да, обожавам ги. И това се случи точно, когато трябваше да се грижа за малките на сестра ми. Тогава почувствах, че всъщност го искам. Пък и кой мъж не иска да стане баща, да се грижи за семейството си. :)
Да, не твърдя обратното. Дори в момента те виждам в съзнанието ми и знам къде живееш. Довечера ще се промъкна до леглото ти и ще ти открадна чорапите, които не са сменяни от 4 дена поне. <3
Романтичен ли си? Какво трябва да направи едно момиче за да спечели вниманието ти? Искам да ми споделиш нещо красиво и нека да е по темата. <3 bw харесвам как пишеш дори когато се шегуваш пак си оставаш ти :3
Здравей! Благодаря ти, много се радвам, че харесваш писането ми :) Мисля, че съм романтичен точно колкото едно дърво. Шегувам се разбира се, винаги го правя, когато не знам как да отговоря. Може би, донякъде да. Нищо специално няма нужда да прави, защото колко специален пък съм аз??.. Нека бъде себе си. Наистина харесвам добри, интелигентни и трезво мислещи хора. Не знам защо но се сетих за това парче, което ми е адски любимо:https://www.youtube.com/watch?v=__obh4w6tD8И ти изпращам и тази галерия на Caryn Drexl, която публикувах днес, надявам се да ти харесат поздравите ми.http://eyeseechaos.com/caryn-drexl/
Да, ролята му е точно тази, да интерпретира мислите ни. Задаваш хубав въпрос.. Сега се замислям над него и всъщност виждам, колко е бедна вербалната комуникация. Смятам, че човек понякога не намира точните думи за да опише любовта, страха, болката си и т.н., поради навлизането в други техни измерения и палитри с безброй много изкривения. И все пак си мисля, че броят на думите повдигнати и на определена степен пак няма да може да опише чувствата на едно съзнание, особено ако си говорим за по-старо и на високо ниво (не става дума за години, защото може и на 14 да е, дано ме разбираш).