Затвор? Хех, повярвай ми, има и по-неописуеми неща.. като да си затворен в клетка, от която трябва да излезеш сам, а през това време тялото ти да е превзето от тъмни сили, да не можеш да се измъкнеш от този “затвор“, да се бориш, а в същия момент човекът, който контролира тялото ти да извършва непростими неща. [За миг се засмя, но така и не успя да намери причината поради това контрастно на думите му действие. Само Кацуя знае през какво са минали умът и тялото му.] Така че ще успея да издържа!
(nO.
I swear to God stop sending me these. No. )
Оо, веднага! [И така, щом нашият дуелист се настани на удобното си легло, той извади тестето си и го сложи на празното пространство пред себе си.] Играта е доста популярна в моя град, принципно дуелът е между двама души, но има и случаи, когато е между повече. Има няколко вида карти: Карти чудовища, те имат определени точки атака и защита, след това са магическите карти и карти капани. Тестето на един дуелист трябва да е балансирано, да съдържа от 40 до 60 карти. Въпроси~?
Непременно ще й хареса! Познавам сестра си! [Джоуноучи реши да покаже своята готина и харизматична страна, затова използва една от “страхотните“ си пози и целия блести. Какъв прекрасен млад младеж.] А и ако някой ден решиш да купуваш подарък за свой приятел.. Хехе, аз съм на среща!
[С годините Кацуя ставаше все по-неопитен в избирането на дрехи за малката си сестричка. Вероятно разстоянието, което ги разделяше, беше огромната пречка или вкусът на Шизука се сменяше постоянно? Както и да е, момчето намери всяка дреха за доста сладка, но изборът беше наистина труден и го измъчи, но щом Ерза се появи пред него, държейки няколко дрешки, дуелистът се зарадва и изледа Скарлет като малко дете, радващо се на шоколад или по-точния пример би бил радост при срещата с мама или тати.] Винаги се появяваш в точния момент, Ерза! Ти си спасителят ми днес! Не знам дали.. ъъх.. щя да се справя сам. Благодаря ти!
( Здравей, анонимче. Не се притеснявай толкова от мен, спокойно си говори!
Питаш ме доста лесно въпросче. Разбира се, че има. Това, че повечето някак си игнорират този факт, защото Ю-Ги-О е “детско аниме“, не гарантира липсата на male/male и female/female шипове, даже те са много, повярвай ми!
http://ygo-dm-shippings-list.tumblr.com/list Това е блогът, който съдържа всички имена на YGO DM двойките, без значение дали е яой или хетеро.
Всеки може свободно да си шипва всичко, никой няма да те глоби за това, че харесваш двойка от Ю-Ги-О или друго по-старичко аниме~ А и нека да не те лъжа, самото аниме си е доооста пълно с намеци.. ( ͡° ͜ʖ ͡°) )
[Щом момчето влезе в сградата, веднага поздрави дамата на касата, все пак бяха в един квартал и нямаше как да не се познават. След като си размениха две-три думи, защо Кацуя е решил да пазарува днес примерно, блондинът погледна към Скарлет с нежно изражение.] Ерза, ако си харесаш нещо, спокойно, тук ще ти направят отстъпка! Възползвай се~ [След предложението на Джоуноучи, касиерката кимна одобрително, а това още повече зарадва момчето. С щастливи крачки се насочи към дрехите и с интерес разглеждаше поличките. Набързо хвърли едно око към блузата, която купиха с Титания само за да намери подходящ цвят.]
( Отново да си кажа, ако някой иска да роулплейва с мен, моля, заповядайте! Не се срамувайте. Обещавам ви, че ще бъде забавно~ )
Бюфет?! А-.. Ама тук има такова нещо? [Естествено, глупаче такова. Кацуя съвсем беше смачкан от цялата умора подари силния дъжд, че щом направи няколко потърквания с кърпата върху главата си, по този начин изсушавайки я, веднага се върна към леглото си и се пльосна заедно с меката материя на косите си, но това не беше за дълго. Момчето се изправи и погледна към белокосия, все още стоейки на мебела.] Може ли първо да си починем, а после да отидем да хапнем?
[С високо вдигната глава Джоуноучи продължи, но въпросът на девойката го накара да спре точно пред входа на малкото магазинче. Той се обърна назад, спогледа червенокосото момиче и се усмихна предизвикателно само за да направи всичко това някак си по-интересно. Извади случайна карта от джоба си, за момент я показа с думите:] Хех, ще разбереш по-късно! [И така влезе в сградата , чудейки се що за “героична“ поза беше това?]
Ругатни значи? Ами.. И двете. Е, когато съм около по-малки, например деца, разбира се, ограничавам се. Все пак това не е кой знае какъв пример за тях. Но не ме е срам да изрека някаква обида, ако човекът си го заслужава - дори не се замислям!
[Ех как го хвана, то остана и да не разбере интересите му. Джоуноучи кога последно беше тих за тях? Така де, блондинът се усмихна широко като малко дете и без никакъв срам отговори.] Да! Дуели, приятели, приключение и.. храна. Ако ги имам в живота си, то ще съм най-щастлив! Нямам никакви претенции към храна, същото се отнася и за приключенията. [Вървейки, момчето забеляза, че вече бяха близо, затова забърза със същото щастливо изражение, едва ли Ерза щеше да намери в това някакъв проблем.]
[Това забързване на темпо хвана дуелистът неподготвен, изненада се изписа на лицето му, но постепенно свикна с бързината, колкото и да не му се искаше. Все пак умората го доминираше с всяка изминала минутка, затова момчето предпочете да се влачи до мотелът. За щастие имаше Алън, това доста интересно момче. Щом пристигнаха, Джоуноучи с голям интерес разгледа сграда, в която се намираше, дори и когато влязоха в стаята. Уютно и топло, точно това, от което Кацуя се нуждаеше. Свали горнището на синята си униформа, тъй като беше подгизнало, и го постави върху парното, а след това се обърна към Алън, докато ръцете му търсеха суха кърпа за влажната си коса.] Така е, приятел!.. Тук е скромно и уютно. Обичам такива места, от сърце са ми познати..~
О-Оооо.. [Блондинът съвсем беше забравил каква им беше уговорката, но наистина предпочиташе мотелът, там поне нямаше да цари хаос, мизерия, стая пълна с бирени шишета и неизмити чинии. Да, това беше домът на Джоуноучи, затова момчето никога не кани приятелите си в апартамента си, дори можем да го наречем гарсониера. Но това не беше кой знае какъв проблем за Кацуя.] Хей, нека бъде мотелът! [Сякаш всичките тези мисли за дома изчезнаха за миг и щастливото изражение на Джоуноучи отново грейна.]
[Самият интерес, който показа Алън към играта и картите не остана незабелязан. Кацуя прие това ново приятелство с отворени обятия и широка усмивка.] Разбира се, а и можеш да ми припомниш как се играеше покер! Забравил съм от толкова много дуели, нали.. [Момчето се поогледа преди да зададе въпроса си.] А иначе близо ли сме?
А-.. Аааа! [Свободната му ръка веднага грабна тестето от джоба и го показа преди да обясни на Алън, по този начин и го успокои.] Това не са карти за покер, а карти за играта “Дуели с чудовища“! Предполагам, че донякъде имат някаква прилика с покера, тъй като има комбинации.. [Щом приключи, русокосият прибра тестето на мястото му и отново обърна внимание на момчето с интересния белег.] Мога да ти покажа как се играе с тях!
[Нашият дуелист се почувства толкова щастлив щом стана дума за храна, след училище момчето винаги обичаше да си похапва, било то с приятели или сам, а сега и с Ерза, което го зарадва още повече. Магазинът не беше далеч, но Джоуноучи започна най-увлекателно да говори докато вървеше с Титания.] Къри с ориз, хамбургери, барбекю, всякакъв вид рамен.. Храната не е ли нещо прекрасно? А да не говорим за сладките..~
( Genderbend, eh? Ами боте, ето ти просто една снимка на Кацуя като момиче..~ )
[Наблюдаваше това интересно движение на Ерза, мълчейки, а щом изчака най-търпеливо, Кацуя се засмя, не защото го намери за комично, а повече за сладко и леко глуповато, но в добрия смисъл, не подигравателния. Смехът му даже прозвуча доста приветливо, не че той самият не е такъв тип.] Явно доста си огладняла, да беше казала по-рано! Е, какво чакаме тогава! [И така, Джоуноучи тръгна напред, естествено изчака Скарлет.]
[Джоуноучи погледна към посочената посока с радост и капка надежда, знаейки, че може да се довери на това тъй добродушно момче. Но въпросът му прозвуча толкова странно. За момент Кацуя се спря, изгледа го учудено и отговори.] Покер..? Не, но защо ме питаш? Откъде ти хрумна това? [Въпрос като въпрос, но всяка дума има скрита причина, а блондинът искаше да разбере защо Алън от никъде каза такова нещо.]
(---)
[Джоуноучи забеляза, че на Алън не му беше толкова комфортно, особено когато беше по-ниският, затова блондинът посегна към дръжката на предмета и го пое в ръката си с усмивка, насочена към момчето. Забеляза интересния знак, изписан на лицено на Уокър, но не посмя да попита, нека оставим това за по-късно. Щом чу така чуждестранно звучащото име на този човек, Кацуя отвърна.] Наричай ме Джоуноучи и ми е приятно! Аа.. Ако не беше ти сигурно досега да съм започнал със сополите и кашлицата.. [Не че в момента се чувстваше сякаш бе сгазен от кола и нослето му не се опитваше да му направи някой номер.]
(---)
Права си, а и ще ти покажа нещо доста специално за мен. [С крайчето на окото погледна към джоба си, където стоеше тестето му. Ерза беше официално негова приятелка, дружка, така че трябваше да знае, ако не е от тук. Джоуноучи помисли за магазин, накрая сещайки се за един не далеч от тяхното местонахождение.] Да, доста евтино е, не е най-добрата стока, но знам, че имат нещо и за сестра ми, все пак ходя доста често там.
[Кацуя успя да фокусира ръката на Алън, хвана я и с всички сили се повдигна. След това се огледа наоколо доста изморено, припомни си думите на дружелюбния младеж и кимна.] Ами.. няма да откажа.. [И така се скри под чадъра, въпреки че му беше леко трудно първоначално, тъй като Джоуноучи е високичък, около 178см.]