Ее.. има си и своите добри страни..~ [Да си млад, но без никакви грижи, да, наистина би било хубаво. Разговорът им за съжаление трябваше да приключи тъй като очите на Джоуноучи веднага съзряха магазин за дрехи. Момчето се спря, хвърли му един поглед и се обърна към червенокосото момиче с лека, съвсем незабележима тревога.] Кажи.. Няма да е лошо да влезем тук, нали? Струва ми се хубаво място.
Разбира се! Той беше човекът, който ме науча да играя тази игра. Мисля, че ако обиколиш града ни, все някога ще се срещнеш с него, как да кажа.. набива се на очи~ [Джоуноучи остана впечатлен от рязката промяна в Киллуа, не се сдържа да не се изкикоти, момчето явно искаше да покаже, че дори и дванадесетгодишните могат да мислят като възрастни.] Кажи ми, Киллуа, кой е твоят най-добър приятел?
( Поздравления! Да имаш пет по немски е нещо прекрасно! Гордея се с теб, Юленце..~ )
( Знам, знам. Просто знаеш, колко съм заето през седмицата, немски, немски, немски.. Затова днес не успях да вляза, за което се извинявам. Принципно съм в този профил доста често, даже може да се каже винаги :D
Аа, не, не и това, това звучи сякаш ще го изнасили, no-no ;_; )
( Ах, като го чуя това.. Jounouchi-kun, mm, леле.. Знаеш ми слабостите, колежке..~ )
[За момент Джоуноучи спря да се движи, всъщност разбра колко много е казал и някак си се почувства.. разкрит. За минутка се засмя, кафявите му очи придобиват по-мил вид, отколкото преди няколко минути, нека кажем една. Трябваше да внимава какво говори.] Даа.. Може да се каже~ Преживял съм доста, видял съм доста, но ще видя и още, все пак съм все още ученик.
Хех, напомняш ми на най-добрия ми приятел, Юги! Той също е дребно момче като теб и доста го бъркат за ученик от началното училище, а е на моите години. Споко, спрял съм да подценявам дребосъците като вас~! [По възможно най-приятелски потупа главата му, не изпусна факта па поразроши белите му коси, това сигурно щеше да ги накара да противоречат на земното притегляне още повече] А и.. Юги е Кралят на Игрите. Той е шампионът по “Игри с Чудовища“, а и почти във всяка игра.. Няма как да го подценявам!
Просто косата ти е.. ъъ, как се казва.. А да, неестествено или нереално червена! И описва донякъде самата теб. Все пак червеното е цветът на храбростта, любовта и огъня. [Джоуноучи леко потупа рамото й преди да добави и една приятелска усмивка, преди да продължи.] Храбрата част най-вече ме впечатли, в свят като този трябва наистина да си нащрек.. Но това не означава да си напълно сам. [Сякаш донякъде описваше миналото си аз, едно хлапе, търсещо само проблеми за да изпълни празните часове в ежедневието, сам, контролирам само от желанието да вижда по-слабите в краката си, молейки за милост.]
[Ето това го хвана неподготвен, Кацуя почти не падна от пейката щом чу годините на Киллуа, изгледа го доста странно, е, сега, ръста му отговаряше на годините му, но все пак.. Джоуноучи не очакваше да е толкова по-малък.] Д-Дванадесет?! Това е.. Еха!
[Кацуя веднага пое ръката му, съвсем смени темата, но не забрави да се представи.] Приятно ми е, Киллуа, аз съм Джоуноучи Кацуя, почти всички ме наричат Джоуноучи, така че не се притеснявай да го използваш! А ако е прекалено дълго, нямам против кратки имена. [С усмивка на лице дуелистът най-приятелски зададе следния въпрос.] На колко си, ако не е тайна?
Интересни, а? Хееех.. Не знаех, че съм ти толкова интересен~ [О моля ти се, Джоуноучи, не се опитвай да се правиш на Дон Жуан, никога не ти се е получавало. Всъщност, момчето го направи най-вече от изненада, та какво му е интересното в едно русокосо хлапе, което има скапан дом, но златни приятели и има цветен характер? О, ето какво.] Но повярвай ми, ти също си доста интересна! Като например.. косата ти, никога не съм срещал човек с толкова червена коса!
[Джоуноучи осъзна, че беше пред Ерза, затова забави темпото и след около няколко секунди вече чадърът му прие и червенокосата девойка.] Да, да.. Аз винаги съм себе си! [Незнайно защо, но дуелистът имаше чувството, че тя е по-голяма от него и ако тези нейни думи се повторят след време, но в друга форма, то тогава Кацуя щеше да стане малкото братче в семейството, а това никога не е била неговата роля. Внезапно чу кикотене и веднага се обърна към момичето.] Ой.. Какво има? Какво става?
(---)
[Това неин смях засрами още повече момчето, затова то веднага погледна настрани към улицата с леко нацупено изражение. Ех какво е дете понякога.] Странен, не странен, пак ще успеем! Ако не растеше толкова бързо, щях да й.. ъъ, купя плюшена играчка, но я разбирам.. Д-Да де! Ъъ.. Нека тръгнем, не искаме да затворят магазините, нали? [С така наречените “готини“ стъпки замарширува блондина, естествено, изчака Ерза най-търпеливо.]
( Хайде не. )
[Отговорът й го накара да се усмихне още по-предизвикателно, сякаш борбеният му дух бавно и постепенно се събужда и иска да доминира онази дружелюбна страна на Кацуя.] Никога не изпитвам страх, живота ме е научил на това. [Щом чу причината, поради която Ерза бе излязла навън, Джоуноучи кимна одобрително, но веднага се сети за нещо доста приятно, което планира да каже след представянето си.] Аз съм Джоуноучи Кацуя! И на мен ми е приятно! [И тогава дойде моментът. Русокосият пое дълбоко въздух, нервно почеса главата си и успя да сподели идеята си.] Аз--.. ами, аз имам по-малка сестра и.. смятах да й купя някоя нова дреха. Попитах съученичката ми, но тя е на уроци по танци.. Ерза! Би ли ми помогнала да избера перфектното облекло за скъпата ми сестра? [О Кацуя, спри да се водиш по стереотипите на “мъжкия мъж“ и просто го направи.]
View more
(---)
(---)
( Няма лошо, драги, аз сам разбирам това, но никога не подценявам мъжкия пол, тъй като в Тъмблр съм чел уникално рп на момчета, затова за мен няма абсолютно никакво значение дали си момиче, момче, биджендър, аджендър и т.н. Ако можеш да пишеш един герой, то тогава всичко е окей! ^^ )
Оооо.. Разбирам! Звучи суперско, наистина бих искал да видя тази игра..~ [Леко изохка, естествено, превзето, но не спря да се усмихва, този разговор се хареса на Джоуноучи да такава степен, че искаше да чуе още не само за играта, но и за това момче.. и годините му, боже как го мъчеше този въпрос.] “Игри с Чудовища“ всъщност е игра, създадена още по време на фараоните, в Древен Египет, но с течение на времето тя изчезнала. Пегасъс, създателят на сегашната игра, е намерил фосили или древни писания и рисунки за нея, така пресъздал играта и чудовищата. Той е главата на “Индустриални Илюзии“, които правят картите, но също така има още една компания, която се занимава с това. И така! Преди играехме тези дуели на маса, а сега всичко е холограми.
( Иън си обича миймовете :* )
( Така, за пола. Не се определям като 100%-тово момиче, понякога се чувствам като момче, понякога като момиче, затова пиша и в мъжки, и в женски род. Затова ако обичаш.. моля те не мисли, че съм добър роулплейър само заради пола ми ^^;; Ако трябва ми говори на “то“ или не знам, все тая ми е за местоименията.
Ъъъ.. Можеш да говориш за ечи и с мен? owo I mean, I'm pervert by nature, но не си мисли, че съм само тип “yaoi fangirl“, обичам юри и донякъде хентай, зависи от самото хентай, но да. Не мисля, че трябва да се разделяме на полове и т.н. uwu )
( *принтира си този велик цитат и после в рамка, слага го на една малка масичка, поставя около него свещи и се моли на Осирис, Ра, Обелиск* )
( Твоите думи винаги ми дават кураж и силата да продължа напред. Знам, че при теб е същото, тъй като ако погледнеш към първите си писания и ги сравниш със сегашните, ще разбереш колко си пораснала и колко много си научила. )
( И да ме набиеш, аз пак ще си те обичам, но няма да успееш, имам повече физическа сила~ Направих този профил, защото обичам този герой и много искам всички да знаят това, също така да им покажа любовта си към него! За уникалната част.. мога и повече, винаги може и повече. )