( Даам. )
[Джоуноучи внимателно го изслуша, преди да отговори с доста сериозно, не, по-скоро спокойно изражение. Не искаше Наруто да го помисли само за едно идиотче, което знае само да се усмихва и да говори на висок тон, а Кацуя не беше само това.] Хората тук обичат игрите. Видео игри и карти най-вече. Всъщност, има доста места, където можеш да изпробваш най-новите игри. [Джоуноучи изкара една случайна карта от джоба си, но не, не беше изобщо случайна. Беше “Червеноокия Черен Дракон“, показа я и продължи.] “Дуели с чудовища“, така се казва най-известната атракция на Домино. [Очите му светнаха, щом нова идея се появи с ума му] Хей, искаш ли да те заведа до "Burget World"? Това е мястото, където аз и приятелите ми винаги се отбиваме след училище.
( Yes. )
( Ja, ja~ )
[Нещо му подсказваше, че това човече ще му допадне прекалено много, не, той вече му допадна. Джоуноучи не можеше да скрие радостта си, че срещна така неочаквано такъв добър човек. Но нещо в него го предупреди да бъде внимателен. Не веднъж се довери на Марик и накрая се превърне в негова марионетка, но Наруто не изглеждаше като такъв човек.. Е, нека видим какво ще му покаже късмета днес. Веднага кимва, щом чу думите му и отговори на поздрава.] Винаги показвам всичко от себе си, няма да се сдържам, приятел! Така, къде би искал да де заведа?
( Чакаааам~ )
( О-Ooу.. Ами, благодаря ти от все сърце.. Наистина! Не очаквах да чуя това още днес, леле.. (⁄ ⁄•⁄ω⁄•⁄ ⁄)⁄ )
[Защо този човек му напомни толкова.. на себе си? Да, и двамата имаха еднакъв цвят коса, това не е критерии, предположи Кацуя, но тази усмивка и цялата положителна енергия, която Наруто показваше, не остана незабелязана. Щом синеокият Хокаге се изказа, Джоуноучи не остана назад със смеха и гордата поза, а също така и добави нещо от себе си. С широка, предизвикателна усмивка ученикът възкликва, слагайки ръка на кръста си и посочвайки себе си с палец.] Ха, великият Джоуноучи Кацуя няма да откаже да види опитите ти за разучаване, Узумаки Наруто! Но няма нужда да ми показваш, предполагам, че наистина го можеш, остави ме да ти помогна. Все пак ти намери картата ми, трябва да ти отблагодаря!
( с: )
( Yeah~ )
[Вдишване, издишване. Единствената мисия на Джоуноучи бе да запази спокойствие и да уравновеси дишането си, все пак намери това, което търсеше така усърдно. Изглежда, че този човек не е от тук, самото му присъствие даваше такова чувство. А дрехите му.. Не, само не казвайте, че и той е от хайлайфа. Кацуя доста често не харесваше такива хора, но щом забеляза широката усмивка и приятелското държание на непознатия, нямаше как дуелистът да не отвърне с гръмогласен глас и същото засмяно лице. Момчето прие картата си, най-неочаквано я целуна и я мушна при останалите.] Хей, благодаря ти, че си я намерил! Доста я ценя, тя е важна част от тестето ми и от мен самия. Хмм.. Случайно да търсиш нещо? Аз, ъъх, аз мога да ти помогна! Тукашен съм! [Ех тази енергия, която просто нямаше граници..]
( Окее. )
[Не подценявайте великия Джоуноучи Кацуя, казват. И правилно казват. Това момче се разтича като подгонен от дядото на Юги с метлата, когато правеше какви ли не шегички, но това беше преди години. Та нали Сугороку го научи как да играе “Дуели с чудовища“? Така де, да се върнем на нашия русокос ученик, търсещ своята сладка и обичана карта, която винаги го е спасявала във всеки дуел. Кафявите му очи шаваха във всички посоки, високата му фигура премина през какво ли не за картата. След около броени минутки тинейджъра се изправи, пое дълбоко въздух, издиша и се затича съм посока училището.] Мамка му, къде са моите овчици?! Ааагх, ще ги намеря, няма да ми избягат! [Така продължи да мърмори, докато не се спря пред стройна, непозната фигура, държаща нещо в ръцете си..] Картата! [Най-неприлично посочи към Наруто с изненадан вид.]
View more
( Чакам с: )
[Тинейджърите се запътиха към онова малко, красиво място в Домино, където деца и ученици като тях, любители на игрите и всякакви други забавления. А щом кракът на Джоуноучи стъпи там, доста трудно му беше да излезе. Юги напълно го разбираше, затова двамата постоянно шаваха насам-натам. Дуелистът вече имаше наум да се дуелира срещу най-добрия си приятел, но нещо го спря. Ръцете му веднага започнаха да шават, разбърквайки картите си отново и отново, тревога или може би раздразнение се изписа на лицето му, а след минутка, русокосият настигна приятелите си, обяснявайки какво всъщност се е случило.] Мисля, че съм изгубил “Scapegoats“ картата, ще се върна в училище, за да я потърся! Може и да съм я изпуснал по пътя, няма да се бавя! [И без дори да изслуша останалите, Кацуя се запъти обратно към споменатата сградата, а какво го очакваше скоро..]
View more
( Разбрано! с: )
( Дам, чакам~ )
( Чакам~ )
[Най-после часът завърши, нямаше абсолютно никакви неприятности като изключим Джоуноучи и неговото невнимание, но това беше типично за младежа. Предметът му беше достатъчно безинтересен, но за всеки случай записа някой неща в тетрадката си. Щом той и групичката му от приятели излезе от училищната сграда и се насочи към караоке клуб, за който Анзу спомена по-рано, момчето не издържа и изкара тестето си и започнаха коментарите типични за него и Юги, така и премина една трета от разходката им до клуба.]
If I had the chance to have one, I'd definitely have a dragon one! Where? Heh, maybe on my upper arm or on the back, that'd look pretty cool.