Оптимист, защото живота все някога ще те пречупи и то когато изобщо не го очакваш. За оптимистите едва ли не всичко е прекрасно, обаче накрая може да останат разочаровани.
Ако трябваше да избираш - да живееш цяла година спокойно (финансово) и да не отидеш на почивка, или цяла година да стискаш (портфейла) и да отидеш на почивка две седмици ... Кое?
Предпочитам да пестя и да отида на почивка, ама то с моя късмет колкото и да се ограничавам пак няма да успея да отида.
Аз лично го казвам, защото не искам да споделя с определен човек, тъй като знам, че ще се радва на нещастието ми. В другия случай пък виждам, че на никого не му пука за мен и няма смисъл да се оплаквам.
Нека започнем символично с въпроса: Коя е най-тъжната Ви история? Тази, която ви е оставила най-наранени и без изход? (Ако е твърде лично и не желаете да споделите, може да си съчините такава)
Преди време благодарение на контузия трябваше да приключа с всякакъв спорт, упражнения и т.н. и все още не мога да понеса факта, че няма да бъда както преди. Следващото, което ме мъчи е положението, в което се намирам сега, но не искам да го споделям, защото е лично, а и все още не знам какво по дяволите се случва и защо.
Всеки от нас е наясно, че замърсяваме и вредим на планетата си. Наясно сме, че това ще има много тежки последствия, а продължаваме. Слабостта или егоцентризма убива човека?
Родителите ти опитвали ли са се да те сватосат с някого?
Майка ми искаше да ме запознава със сина на нейна колежка, защото бил хубав, талантлив и още си нямал приятелка. Веднъж даже го срещнахме навън със семейството му и аз избягах.
Не съм се проваляла кой знае колко в училище, обаче много се дразнех, когато ми пишеха петица по БЕЛ или психология. Имаше моменти, когато дори ми се насълзяваха очите, когато си видех контролното и сега осъзнавам колко тъпо звучи. Бях супер ядосана и заради дипломата си от гимназията, защото можеше да изкарам повече, ама кой да се усети по-рано... Като цяло винаги съм имала високи очаквания към себе си и ми е ставало гадно, когато се изложа.