Смятам се за сравнително отговорен човек, особено в професионален план, вярвам, че и останалите го виждат. И макар че ценя това качество и знам, че ми помага много, на моменти наистина се чувствам уморена от това постоянно да разчитат на мен дори за елементарни неща и да прехвърлят вината на мен, когато не им се получат съвсем перфектно.

---

Не бих избрала и да съм красива, защото не е точната дума - 1) аз и сега мисля, че изглеждам ок, доколкото мога да погледна непристрастно; 2) красотата е доста субективна; 3) като цяло не мисля, че и прелестен външен вид ще ми изкорени комплексите. Вярвам, че промяната на външния вид е като да си пребоядисаш панелния блок - ми да, ще махнеш драсканиците "к*р за цска" и този гаден бежов цвят, ама това няма да промени факта, че апартаментът ти е под осезаем наклон, имаш течове постоянно, а когато съседите ти местят мебели в 3 през нощта, усещаш как таванът всеки момент може да се срути върху теб. Та да, това да стана "красива" ще закърпи положението за пред останалия свят, но без да променя коренно вътрешната си нагласа, (основата), аз няма да успея да се видя така, както другите виждат мен (фасадата). Така че по-скоро бих заменила "красива" с "достатъчна за себе си", защото ми е по-нужно.

---

И все пак двете си остават несравними.