@gothictaralej42

светец в черно

Кое е най-дълбоко мрачното нещо, което си чувствал/а? Има ли нещо, което може да те накара да поискаш да потънеш земята, или да отплуваш далеч, да изчезнеш в тъмната бездна, да изоставиш себе си? Какво е тъмнината за теб?

Dirdryamber’s Profile PhotoDimana
тъмнината е лудата жена на тавана с грозно сплетена от нересане коса и тъмнолилави кръгове около очите и кожа като стара хартия, с тяло като стъклено, изящно по най-грозния начин, извито красиво като пушеци от нарочно запалена сграда, ум танцуващ като пожар, след който ще останат много обгорени трупове, на мен тъмнината ми е girl anachronism на Dresden dolls. (Не мога да сложа линк :(
Тъмнината е Бабалон, всичко неизговорено, забранено, на мен личната ми тъмнина е захарното греховно усещане от това да реша да потъвам в нея и да науча законите й. Така че тъмнината ми е хиперфиксацията, манипулацията на реалността, с която да си набавя нещо, което не ми трябва. Тъмнината ми е грешно да използвам дадените ми подаръци - лудата жена на тавана става красива само когато използва тая лудост за нещо красиво. Тъмнината ми е да седя на тавана и да подхранвам психозата, да говоря с дни със сенчестите хора,вместо да седна и да ги нарисувам или да прочета в някоя книга нещо за тях или да напиша нещо. Лудата жена на тавана става ексцентричния гений, но само когато реши да слезе по стълбите надолу и да каже здрасти на близките си. Когато реши да сложи лудостта в нещо полезно, да я даде на света по полезен начин, да я анализира и да помага на другите луди, не да я държи за себе си.

Language: English