@kalivamp

Vampire Empire

Капачка Queen's : Направи характеристика на любимия си човек !!

cekotou’s Profile Photo̶V̶̶E̶̶N̶̶O̶̶M̶
@banitsa_bg - не е "любимият" в онзи смисъл, нито пък най-любимият ми човек на света, но просто я познавам най-добре, тя е може би най-добрата ми приятелка и мога да я характеризирам сравнително точно.
1. Много странна птица - хобитата ѝ са твърде далече от конвенционалните разбирания за такива. Тя обожава да изучава българските диалекти и речникът ѝ изобилства от думи, употребявани в Родопите, Враца, Кюстендил, Русе и където я запратят. Друго странно нейно хоби е режисирането на сапунки по сериозни теми. Обича също така да критикува родната телевизия, да пее под душа революционни песни (от "Bella Ciao" до "Стани, стани, юнак балкански") и да разиграва всевъзможни сцени.
2. Тя е умна, интелигентна, с огромно чувство за хумор (понякога дори прекалява) и е чудесна математичка, въпреки че не го осъзнава.
3. Познаваме се от деца и имаме силна емоционална връзка без обвързване.
4. Не може да готви, но създава шедьоври на абстрактната кулинария (стават само за гледане, но не и за ядене)
5. Стопроцентов луд творец - комедията ѝ е в кръвта!
6. Царицата на перфектните изненади - дори и да не са онези, за които си мечтаеш, едно е сигурно - ще ти изкарат ума!
7. Карикатурист по душа - няма да кача обаче карикатурата, която ми нарисува за рождения ден
8. Обича сапунки и ги гледа редовно - винаги ми се сърди, когато объркам "Малката булка" с "Цветовете на любовта"
9. Точна, верен приятел, услужлива, емпатична по свой начин, пряма и откровена. Човекът, който винаги ще ти каже, че тази дреха не ти отива, и няма да те остави да се излагаш (дори и да не ти пука особено за това).

И поради каква причина я запращат? Явно не е добре платена и служи на беднички бюрократи. Но пък стереотипът, че незавършилите висше са тъпанари, е силно развит при нея.

Не мисля, че тя е човек на стереотипите, и никога не се е отнасяла пренебрежително към хората, които не са завършили висше образование. Та тя все още следва и би било нагло да има подобни претенции, нали? Относно запращането, казано е в преносен смисъл, но изглежда, си имам работа с буквалист.

Ти сигурно си към два пъти по-богата от нея, но също не си дорасла до живот нашироко.

Живот нашироко? В какъв смисъл и какъв е смисълът? Богатството има твърде много измерения и няма да обяснявам характеристиките им. Също така няма да се сравнявам с никого, още по-малко с най-добрата си приятелка. За какво съм "дорасла" и за какво - не, решавам аз, и повярвай, все още съм млада и тепърва имам да раста, израсвам, дорасвам и надрасвам.

Ламтиш за все някое измерение на богатството. Изобщо не допускаш да си бедна в този аспект, който овладяваш поради алчност и егоизъм.

Добре. Според теб явно всички хора на този свят "ламтят" и се "лакомят". Според теб явно няма "искане" и "жадуване", а има само нагони, лишени от чувство за ситост. Навярно не си склонен да допуснеш, че може би има и хора, които нито искат твърде много, нито жадуват силно, още по-малко пък "ламтят", за каквото и да било. Знаеш ли, винаги съм се смятала за циник, но ти определено ме превъзхождаш в това поприще. Не просто това - ти направо "ламтиш" за цинизъм, грубост и подозрително отношение към всяка чужда дума, за която се хващаш като удавник за сламка, и въртиш във всички посоки, в които ти е удобно да дишаш. Говориш за алчност и егоизъм? Може да съм егоист, признавам си и не се гордея с това, но не съм алчна, не съм била и навярно няма да бъда. Може би защото не ламтя, може би защото все пак ползата от това да бъдеш егоист е, че си си самодостатъчен в определени аспекти, и не страдаш от болни нагони да кривиш чужди думи под различни ъгли.

Егоизмът се развива и легализира от антропоцентризма. Там човек разтваря бога в егото си, за да си повярва на важността и постигне напредъка. Заимва се като Господ.

Егоизмът и самоувереността, с която несигурният човечец се утешава, нали? Така звучи перфектното ти теоретично обяснение на нещата, но мистър Фройд, вглеждай се повече, ако обичаш! Егоизмът и вярата не са толкова близки, за колкото ги мислиш. Точно истинският етоист е най-несамоувереният човек на света и същевременно, най-самокритичният. Егоистите от моя тип не могат да обичат себе си по дефиниция. Те се нуждаят от заслуги и самоусъвършенстване. Самоувереното заслепено поведение води до хиляди заблуди, а егоистът трябва да има силно развито чувство за самосъхранение, което отново е свързано със самокритичен подход, себеанализ и трезва преценка. И със силна воля, не на последно място, защото именно тя е неговият инструмент за самоотстояване и развитие. Да "разтваряш бога в себе си" невинаги означава "да си вярваш и да се имаш за велик", а по-скоро да се докоснеш до божественото на собствената си креативност, да опознаеш твореца в себе си и да му позволиш да бъде един красив и неподправен бог - обичащ, мислещ, създаващ, уважаващ, сияещ.

Сигурно си опиянена и чувстваш вдъхновение. Това е награда за слугинската ти позиция. Други страдат, ти напредваш.

Виж, очевидно представите ти за всичко в живота са силно изкривени и се държиш като дете от детската градина, на което са му взели играчката. Каквото и да ти кажат, ти винаги ще извъртиш чуждите думи само за да се почувстваш прав. Има хора като теб - наричат се софисти; дори има цяла такава школа във философията. Мислиш си, че хората са ти ясни, но всъщност просто ти се иска да е така. Затова се опитваш да зазидаш непознатия в собствените си клишета. "Опиянена" не е дума в моя речник и ако беше прочел по-внимателно дори няколко от отговорите ми тук, навярно щеше да знаеш това. Вдъхновенние изпитвам от природата и от изкуството, не от егоизма си. Слугинска позиция? И на кого слугувам? На себе си, на теб, на живота, на какво? Хвърляш неоснователни твърдения, в които няма и грам логика, но си въобразяваш, че убедителният тон им придава тежест. "Други страдат, ти напредваш" - това пък защо изобщо е казано? Ако напредвам, добре - това е и целта - да се развиваме и да се отдалечаваме от застоя, но това не е пряко свързано с нечие страдание. Не съм отмъкнала ничия играчка и не мисля да го правя. Ако искам да си играя с играчки, ще си направя такива, но и това не искам. Понякога е важно и човек да знае кога да замълчи, защото говорейки глупости, започва да се излага. Мисля, че ти е време да запазиш тишина, и тази абсурдна дискусия да приключи веднъж завинаги.

Прилагаш типичния метод за справяне с някого, обвинен в непринадлежност на твоя философски прагматизъм, споделен от хората на образованието и успеха. Не те интересува, че ме съдиш и инициираш в мен мрачни чувства. Толкова мрачни, колкото да захранят твоята просветна светлина.

Приятелю, нека ти напомня, че ти първи започна да съдиш, без да познаваш достатъчно добре. Да, приложих същото върху теб - започнах да те съдя, вероятно без да те познавам. Очевидно не ти хареса, нали? Разбирам те, но по този начин трябваше и ти да разбереш какво причиняваш на хората с безпочвените си упреци. Не искам да се "справям с теб", защото честно казано, изобщо не ме интересуваш. Ти си враждебен непознат, който не търси пълноценно общуване тук, а подостря езика си. Но аз не съм точилка за ножове, драги! Нямам нужда от твоя мрак, за да инициирам своя светлина. И тъй като сам призна, че съм като цяло "просветена", нека ти напомня какво ѝ трябва на светлината - поток от фотони, чиито свойства биват добре обяснени от корпоскулно-вълновата теория. За максимална скорост на разпространение на светлината ѝ трябва единствено вакуум, а не мрак. Инициирала съм в теб мрак? Не, сам си си го инициирал, понеже зрението ти действа на принципа на тъмнополевия микроскоп. Не обичам да давам непоискани съвети, но тъй като ти прекрачи границата, ще ти дам един: излез от фотографската плака... ако обичаш!

Липсва ти обективността на победения, като с това и всякакво разбиране към поставени в подобна позиция. Поради това ти не умееш да спасиш никого, а само да се взираш в прогреса. Също така в теб липсват решения за социални проблеми - бедността, насилието, проблемите на животните.

Липсват? Тепърва създавам решенията, имам достатъчно време и не ме мисли, защото вече имам някои решения за доста проблеми. Другите са в процес на работа. Не само че умея да спасявам, ами и съм го правила. Много хора са ми благодарни, без да съм искала това от тях. "Обективността на подебения" - сега и за "диктатура на пролетариата" ли ще ми говориш?

Говориш като приемствена на живеещи с добитък селяни: джаста-праста, и Гошо - в буркани. От този касаплък иде твоята увереност и тя е сатанински фундамент. И след като ярко заявяваш своето отношение, да заявя и аз своето - стой далеч от зърната, хищнико!

Ако някой се държи като хищник тук, то това не съм аз. Просто умея да се защитавам и да, с определени свои умения и качества като например твърдата си позиция компромиси не правя, за да угодя някому, още по-малко на непознат. "Джаста-праста и Гошо в буркани"??? Сега и Джак Изкормвача ли ще ме изкараш? Не съм касапин, просто умея да казвам "не" и "край". Приеми го, "Гошо"!

Неспособна си да го оцениш безкористно, индикатор ти е благодарността. Тоест си неспособна да го направиш безплатно. Вероятно яростно съдиш неблагодарните. Все едно си алчния нашенски здравен търгаш. Дори да не си, си в разбирателство с него - та нали държи и сатъра, и салама, и здравния разум!

За едно-единствено нещо тук си прав - съдя неблагодарните, защото няма нищо по-долно от това да не признаеш нечия заслуга, която е спасила живота ти някога. Няма нищо по-жестоко от това да заплюеш на улицата лекаря, излекувал твоята тежка болест, от това да се подиграеш на учителя, показал ти началото на няколко пътеки към света, благодарение на които днес, най-малкото, пишеш своите мнения тук, дори и безпочвени. Няма нищо по-жалко от това да кажеш на родителя, който е дал всичко, което е имал, за твоето съществуване и развитие, че е "нещастник". Знаеш ли защо? Защото благодарността не е нито индикатор, нито мерило, нито задължение. Тя е уважение и признателност, тя е грижа и справедливост. Знаеш ли защо толкова силно мразя неблагодарниците? Защото самата аз съм благодарен човек и съм признателна към чуждите благи дела. Да благодариш означава да дариш благо някому - една блага дума, един мил жест, една усмивка, без да търсиш нищо в замяна.

За това често липсват двете условия: неблагодарникът да е споделил с теб жертва, че да сте от една страна; да има силите и енергията да се усмихне и ти излюбезничи във военно-селскостопанския стил, както, когато си го карала да крещи "ЗДРАВЕ ЖЕЛАЕМ!" и "АЗ!". Тоест ти липсва емпатично разбиране.

Обичам да започвам отзад напред, защото подхождам към човешките въпроси като към математически задачи. Да видим дали ще ти излезе сметката, или грешиш още в условието. Емпатично разбиране и емоционална интелигентност - ако искаш да обидиш някого днес, кажи му, че е лишен от тези двете, и ще му потънат гемиите. Добре, но когато ти самият казваш това, не си ли даваш сметка, че твоята емпатия започва на напуска арената? Започваш да ръсиш клишета и от цялата работа превръщаш чуждата душевност в поредната графа в таблица, в която пишеш плюсове и минуси на неизвестно основание. Къде отиват емпатията, съчувствието и разбирането, при положение, че вече въприемаш хората като символи? Ти вече не си психолог, а програмист, който работи със средствата на двоичната бройна система - "да" или "не" и изобилие от функцията "IF". "Ако не е едното, ще е другото" се превръща в твой девиз. "Ако не е феодал, ще е селянин" - да, ама има и трето съсловие, различно от тези две. Понякога 0 и 1 не са достатъчни - затова например съществува и десетичната бройна система. Не деля нищо с никого, най-вече с неблагодарника. С него не искам да деля дори вниманието си. Да любезничи? Затънал си в имагинерност и това не може да се скрие! Ако не ми желаеш здраве от сърце, по-добре не ми желай нищо! Както вече казах, не искам нищо от теб!

Говорейки за спасение, надали свързваш думата с пасането, тоест с приложимото сред хората изхранване с растения. Макар това да са правили и доктори от нивото на Петър Димков. Надали свързваш "Спасителя в ръжта" в смислеността "спасението е в ръжта". За теб пасането е ниска позиция под овчаря.

За мен писането е спасение от тесногръдите комплекси на ограничените и злостни хора, от липсата на разум, от липсата на уважение. Писането е моето спасение от гнева, защото, повярвай ми, като човек, изпитвал гняв в живота си, това е най-ужасното и безпощадно чувство, което съществува в душите ни. Най-изпепеляващото и най-непреодолимото. Ръжта и растенията? Мога да ти говоря много по темата. Изучавала съм Secale cereale (ръжта) поне по три избираеми дисциплини в университета, свързани с основите на молекулярната ботаника и физиологията на растенията. Искаш ли да ти обясня какво е значението му за глобалната нутрициология толкова задълбочено, че да достигна и до специфичното устройство на проводящите му снопчета? Не мисля, че е необходимо да задълбавам, нали?

Знаеш ли как искам да те накажа? Искам някой да направи гладна стачка срещу твоите... аргументи и позиции. Срещу теб.

Искаш да ме накажеш? Върви да четеш "Петдесет нюанса сиво", Крисчън Грей, и прилагай прочетеното върху себе си! Не ме интересуват ни най-малко садистичните ти мании и мераци. Щом ти се гладува, гладувай, стачкувай, хвърляй яйца и опожарявай, но така няма да разрешиш продоволствените си проблеми. Стачкувай срещу мен, но няма да промениш факта, че най-малко, някога ме е имало. Мисля, че тази комуникация премина през упреци, обвинения в неблагодарност, продоволствени кризи и накрая дори достигна до крайните форми на садизъм и отрицание, поради което вече наистина е редно да спре! Сбогом, незадоволени насилнико! Дано някога намериш щастие!

Човек, този, който ти пише е известен психично болен чичко тук. Заяжда се с абсолютно всички на теми "Слугинство", "мафия" и подобни небивалици. Въобще не се връзвай на глупостите му, по-скоро блокирай, че няма да те остави на мира и ще започне с по-груби неща.

Благодаря за съвета! Много добре знам кой е този потребител. И друг път съм си имала работа с него, но тогава беше малко по-любезен и не криеше името си. Сега се е отдал на анонимния спам. Трия голяма част от въпросите му от известно време насам, защото не искам да цапам езика си с прекомерен цинизъм, но този път наистина ме ядоса! Надявам се това да е последната ми "дискусия" с него, а дори и да си позволи отново да ме разпитва, мисля, че вече с него се сбогувах подобаващо. :)

Language: English