#му

Сърцето само чувства. Не му е дадено правото да мисли. Затова и най - истинската същност на човек, се крие там.
То е игриво, слънчево, весело, копнеещо, чувстващо. Като дете, което се впуска в игри с всеки, независимо кой е той. Бързо се привързва.
Главата си е глава. Тя е зряла. Заета е да мисли, да разсъждава, да намира решение за всеки възникнал проблем. Малък или голям.
Често пъти се случва да спасява сърцето от необмислени решения и действия. Като добър родител, който не позволява на детето си да страда и да тъжи.
Друг път го вкарва в тъмницата на своя затворен свят. В хаоса на своите мисли, страхове, надежди, цели. Учи го на търпение, на проверка…Ден след ден, месец след месец, година след година, без да почувства, че трябва да го пусне все някога. Да върви по своя собствен път. И, колкото и да ѝ е мъчно, тя го пуска, надявайки се, че е помогнала , то да е научило своите уроци.
Но и главата се учи от сърцето. Затворено в хаоса на нейния свят, то ѝ помага да разчисти безпорядъка около нея, да се поддаде, да допусне. Придава ѝ живот . Придава ѝ смисъл.
И така… сърцето и главата си живеят в своя забързан кръговрат и не могат да се разделят. Всеки си има своето място и значение. Не са взаимнозаменяеми и няма как да накараме сърцето да “мисли” като главата ни. Или обратното.
Дори да се опитваме.

View more

Хората трябва да имат право на избор. Да, животът е нещо много ценно, но позволяваме ли на хората да преценят кое ще е най-добре за тях? Караме ги да живеят, за да не наранят близките си, казваме им, че нещата ще се оправят, когато дори не сме сигурни какво им предстои, затваряме ги в болници , където ги тъпчат с лекарства с надеждата да излязат като нови хора, мотивирани да живеят отново...някога обаче вслушваме ли се в думите на тези, които страдат? Мислим, че решенията им са егоистични, защото искат да се избавят от мъката, но и в същото време не им пука дали ще наранят други хора, но не са ли и нашите решения да ги накараме да живеят и да страдат също егоистични? За кого мислим повече? За близките им или за самите хора, които искат да отнемат живота си? Кого поставяме на първо място? Не мисля, че имаме право да решаваме кой ще живее и кой ще умре. Ако някой е пробвал всичко (психолози, позитивно мислене, промени в живота и др.) и нищо не се е променило и няма нещо, което да го накара да си промени решението да живее, то тогава аз бих приела решението му и не бих го затворила някъде. Животът е труден. Не всички могат да издържат. Хората казват, че самоубийството е перманентно решение за временен проблем...И това е така, съгласна съм, но животът дава ли ни почивка от тези проблеми? Един проблем свършва и идва друг, после и другия проблем свършва..идва и трети. Не всички имат достатъчно сила да се преборят с всички проблеми особено, когато животът не им дава почивка и спокойствие дори и за момент. Разбирам как се чувстват, дори и да не съм на тяхно място. И така...мисля, че това е достатъчно по тази тема. 😅😅

View more

Не ви ли омръзна да се занимавате с нея постоянно и да показвате колко жалки всъщност сте? Търпях, търпях, но вие вече прекалихте. Защо просто не си гледате живота? Нима мислите, че като говорите лоши неща за нея някой всъщност ще ви послуша и ще си промени мнението, което си е изградил за нея? 😂😂 Това е нелепо. На никой не му се слуша каква е тя и какво е вашето мнение. На никой не му пука какво мислите. Крайно време е да си го набиете в главата и да се научите, че хората имат по-важни работи от това да слушат оплакванията ви. Като толкова ви дразни, просто се махнете от приложението. Всеки ден ми спамите с глупости. Трия, блокирам, ама вече станахте много досадни.😀😀 По принцип не отговарям на такива хейтове. Това сигурно ще е единствения път и последен. Спрете да се държите като малки деца и да се оплаквате.😁 Ако не можете, сигурна съм, че има детска градина близо до вас, която ще приеме хора и ще ги научи как да се държат и как да решават проблеми. Have a nice day and fuck off now🍻😇🖐🏻

View more

2043 година. Малък човек с външни черти на момиче, а по блокчейн акт за раждане вписано като момче (защото пенис) влиза в метавселената, за да разцъка малко покер в междучасието. Изкуствения интелект го побеждава, но на малкия човек му е безразлично за изгубените пари. Все пак баща му е депутат от ГЕРБСП, новата коалиция, управляваща вече два мандата. Излизайки от метавселенското казино, опукал 17 биткойна, малкия човек отива към виртуалния магазин на Nike да разгледа. Не може да си купи нищо, не защото не може да плати с парите на татко-депутатко, а защото той му е забранил да носи тази марка. Някакъв от ДПС държи магазините на Найк и за нищо на света няма да похарчи дори едно сатоши там той или някой от семейството му. Изведнъж погледът на малкия човек е привлечен от странна червено-черна врата, на която пише ask.fm. Запътва се към нея, отваря я и отвътре се чува глас "Някой да си каже Жик Так-а, фол за фол!"
😬

View more

Еми как да ти кажа.....аз обикновено стоя настрана от хората, иначе, ако желаеш с мен да разговаряш, няма проблем! Иначе аз, когато вървя по пътищата често блуждая в моя си свят и всичкото просто ми минава през погледа, хората понякога не ги виждам! Но сега в университета малко съм се стегнала, защото непрекъснато хора ти задават въпроси, преподавателите те питат разни работи и аз няма пак да седя в нещо като будна кома! 🤣 Аз в началото знаеш ли колко бях притеснена, беше ме страх, че някой ще ме пита нещо и аз ще му отговоря чак след 7 секунди! 🤣🤣 И си виках - влизаш сега в университета и искам 100% присъствие в реалността и всичките ти сетива наострени, няма да ми мислиш за слънчеви полянки, за кафета, за розови облачета и там твоите истории! 🤣 Аз в УНСС веднъж имах следния случай - едно момиче, дето ми беше приятелка там, срещам я по коридорите, гледам я в очите няколко секунди, отмествам си погледа и си продължавам, без никаква реакция! И тя ме спира и ми вика - сърдиш ли ми се, кво ти е? Ай обяснявай кво ти е, луда ли си, сърдита ли си, къва си! 🤣🤣🤣

View more

ХАХАХАХАХА, добра, може.
Упознали смо се на инстаграму. Он ме је додао, почели смо да пишемо, бла, бла. Било је све топ. Пошто нисмо били из истог града, одлучили смо да се видимо. Он је инсистирао да ЈА одем у његов град, а ја то нисам хтела ни под коју цену. (Иначе, мајки сам рекла за њега тек дан пре него што смо требали да се упознамо уживо у мом граду)
Сложио се, на крају, да дође у мој град и лепо је прошао тај дан. Наредних пар дана је све супер прошло, онда је почео да ми прави глупости, као дете неко, иако је био старији 4 године. Типа, ујутру прегледа поруку (порука која НИЈЕ компликована, треба му пар секунди да одговори), а одговори тек после 6 сати (минимално). Рекла сам му да то смета, он се извинио. Пар дана је било топ све, па је опет исто такво срање правио. Опет сам му пребацила за то, било лепо читава 2 дана, и онда је почео опет.
Брате, ми смо жене, ми волимо ПАЖЊУ. Јебене 3 секунде није могао да одвоји у том тренутку да одговори на ту поруку. Никад му нисам тражила неку романчину да пише. Ако немаш времена да одговориш, ни не отварај поруку, крај приче.
Завршили смо 'везу', хвала Богу. Његова послала порука је била 'Ја не знам шта да урадим да би теби удовољио, да теби буде добро.' На то сам само рекла 'Ако ниси схватио из овога свега, нема шта да тражим са тобом више, поззић.'
ееето га..

View more