Където дойде.
От самоувереност.
а не, току-виж се засегна от някоя по-хубава.. или пък се възбудя.. какво ще правя после с живота си?!
Рокля.. свобода да има.
Пречеше ми доста и реших, че животът е твърде кратък да си го губя там. :)
влязох в нечии мисли.
обичах се през тях.
плених едни очи.
дишах.
Теб.
Твоята лудост.
Онази откачена нотка, която те кара да се чувстваш жив.
Онази несигурност в следващия момент.
И желанието да го изпиеш целия.
Искам да пробвам живота.
Във всичките му форми.
Извивки.
Дъхове.
И липсата им.
"Ще те накарам да се почувстваш специална." И пръстите по гърба ми. Докосва. И душа и тяло.
Илюзията, че е реалност. Илюзията, че свършва. Крайната безкрайност. Възможността да се разпръснеш на хиляди парчета и да се събереш до последното без да помръднеш и милиметър.
обичам те.
и обичам те.