Би ли се отказал/а от себе си, заради човек когото обичаш?
Вече знам, че заради никой човек не трябва да се отказваме от себе си. Ние сме си най-важни в в нашия филм (нашия живот), останалите герои се сменят, идват и си отиват, но докрай оставаме само със себе си. Лошо е да изгубиш някой, който обичаш. но по-лошо е да изгубиш себе си, заради някой който обичаш.
Някога влюбвал/а ли си се до толкова, че да не можеш дори да го опишеш? Било ли е грешка или си е заслужавало? Колко глупости си правил/а за любовта си?
Да, влюбвала съм се по този начин. Правила съм много глупости и грешки, но си е заслужавало, заради опита който съм натрупала от това, заради чувствата , които съм изживяла, защото всичко това ме е променило по някакъв начин.
Човек или има сърце, с което може да открива сърцето в другия, да почувства топлотата и красотата(вътрешната) на всеки индивидуално или няма сърце, а само разум и всеки друг му се вижда пълен с несъвършенства и недостоен за обичане. Любов може да се роди само, ако едно сърце докосне друго сърце.
За себе си с надежда да се усъвършенствам, да съм полезна и нужна за хората, да бъда обичана и да открия своя път в живота и да вървя щастлива по него.
По това - вече не ме боли от факта, че въпросният човек не ме обича; - не мисля вече постоянно за него; - вече не е най-важният той; - не изпитвам силна страст; - мога да се влюбя отново; - отказала съм се от мечтите си за съвместно бъдеще.... - не пърхат пеперуди, когато го видя - миналото го виждам трезво и не обвинявам, нито него, нито себе си;И последното е, когато вече нямам против да ми е само приятел. Но аз не оставам приятел с бившите си освен с 1-2-ма , защото обикновено причината за раздялата е, че е липсвало истинско приятелство, което за мен е основата на една връзка. Когато някой не ме е приемал, харесвал, не го е било грижа за мен, наранявал ме е съзнателно, лъгал ме е, обиждал ме е итн той може да бъде всичко друго, но не и приятел. Тъй че ако преодолея страстта( сексуалното привличане) към някой и трансформирам любовта в обич само тогава оставаме близки с човека и след раздялата.
Какво най-много те дразни и изнервя в поведението на хората?
Безразличието( във всичките му прояви незаинтересован, неангажираност, безчувствие, емоционална хладност и тн), крайният егоизъм, жестокостта и това хем да не разбира някой нещо, хем обаче да дава акъл по тоя въпрос и да натрапва мнението си.
Има ли нещо, което никога няма да можеш да простиш на друг и какво е то? А на себе си?
Няма да простя на някои хора, че са ме наранявали умишлено по различни начини, но не са се разкаяли след това искрено и не са направили нищо за мен. Иначе бих простила на човек само когато видя пълна промяна в него, думи от сорта на "извинявай" нямат стойност за мен, когато не са придружени от съответни действия. Някои жестове означават много повече от някакво си "извинявай". На себе си повечето неща от миналото простих, защото осъзнах трезво ситуацията. В момента още не съм си простила някои неща, но те са грешки които съм правила спрямо себе си, а не спрямо друг човек.