Bla☾k M◯◯N

@Прокълнат поет , @The Midnight Prince ,@Nick Markov , @Irina , @Ефирна Шизофрения · , @Wallfloʬer. , @Mary Necrophilia Nymphetamine , @Рохирим Иванов ,
@Ентропия и Бордюр , @Orphelia. , @~Масивна Атака~ , @Mirsea , @Ｎｅｄｓｕｎｎ , @♦Яницa Добревa♦ (勇義礼忠) , @Clonincubadora , @Анет фон Дростехюлсхоф , @Красимира Дончва , @Аутопсия на една любов. , @╋Lilith Immaculate╋ , @Магнолия , @Spas Kemanov , @Ｎａｒｃｉｓｓｅ Ｎｏｉｒ , @♫♪♫ Даяна Бойкова ♫♪♫ , @Лудият Слав , ( ͡° ʖ ͡°) , @Ahinora Rangelova , @† Стенли Шит † , @Calypso Noximera , @Десислава , @Layla , Dɪᴀɴᴀ Sᴀʟᴠᴀᴛɪᴏɴ Dᴇᴍᴏɴsʙᴀɴᴇ , @Viks , @Crimson Rose ♥ , @Jordan , @Камелия , @Михаил Соловьов , @T e a h ~ B l u e. ,@ Black_Lady ,@ ^w^ NeX ^w^ , @winterfire , @Jo Vasilev , @Serious Question , @Ася Ковачева , @Crowie , @[Infecti☣nSpreader] , @Птица Без Криле и други. Тези хора са ми направили впечатление ,че имат интересен начин на мислене, че са интелигентни и можеш да научиш нещо от тях. Сигурна съм ,че ще открия и още готини хора тук.

View more

Според мен, българинът не е истински религиозен, въпреки че напоследък стана модерно всеки да се прави на много вярващ. Реално хората се обръщат към Бог или когато са зле, или когато нямат желание да поемат отговорност за собствения си живот и чакат от него някакво чудо. На хората им е по- лесно да кажат "ако е рекъл Бог" или "Божа работа е това" , вместо да се постараят, да направят нещо, с което да решат своите проблеми. Казват, че Бог ги е наказал, вместо да признаят, че определени грешни действия водят до определени негативни последици. Лесно е да молиш Бог за земни блага, а когато той не ти ги прати да кажеш,че той е лош. Но защо да е той лош? Като никъде не обещава, че тук на Земята ще можем да си живеем царски, без болка ,ако повярваме в него.
По празниците българинът тича в църквата да пали свещи , а през останалото време душата му изгаря от злоба и завист към ближния.
Естествено, че е податлив на чужди влияния, всеки от нас вижда колко неща от западната култура започнаха да навлизат в ежедневието ни .
Чуждопоклонник- не е. По-скоро смесва езичество с християнство.
Мисля,че някои приемат лесно промените ,а други не, не мога да кажа обобщено.
Пестелив е ,защото няма пари, има и скъперници, но като цяло не сме такива.
Най-ценното е търпението и силата да се справя с всякакви трудности и да понася много болка.
Най-лошото е ,отказа да поемеш сам отговорност за живота си и все да чакаш друг да ти оправи положението без сам да се потрудиш и байганьобщината.

View more

Един ден ще ме попиташ кое е по важно - ти или животът ми? Аз ще кажа - живота ми и ще си отидеш без да знаеш, че ти си моят живот...
Когато теб те няма късно вечер,
стоя и си говоря със луната.
Разказвам й за моя свят обречен,
за чувствата, пораждащи вината.

---

Разказвам й за любимия ми чаровник -
че днес е бродил в мислите ми в сърцто.
Описвам й поредния часовник,
маркиращ тягостта на битието,

---

в което теб те няма. И е мрачно.
И някак ми е глухо, неразбрано.
Разказвайки й, почвам да изплаквам
онези чувства, станали на рани.

---

Онези чувства - все към тебе тичат.
А искам да ги спра. Да те намразя.
Но няма как... Безумно те обичам.
И най-дълбоко в себе си ги пазя.

---

Те искат да говорят. Да ти кажат,
че аз за тебе дишам и живея.
Да беше тук, те биха ти показали
ръцете ми - белезите болката пазят.

---

Но теб те няма. А е късно вечер.
Отново си говоря със луната.
Признавам й - светът ми е обречен.
И в теб се крие някъде вината.

View more

За да имаш "светъл живот" трябва да се чувстваш щастлив, а за да се чувстваш щастлив трябва да приемеш , това което имаш, да му се радваш, да го оценяваш, да си доволен от пътя изминат да го постигнеш. Също така трябва да приемеш себе си такъв какъвто си, да оценяваш своите достойнства, да не се превъзнасяш, мислейки че си нещо повече от другите, но и да не мислиш,че си по лош от тях. Това да приемеш себе си, това което имаш и хората около теб не значи, че трябва да се примиряваш с всичко.Защото едно е да приемеш, а друго — да се примириш.
.....
Основната идея в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би казал Ерих Фром. И за да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и затова я приемаме за нещо нормално. Това е фраза, която служи едновременно като движеща сила и като клопка- "Колко щастлив ще съм с онова, което нямам.".А онова, което нямам, не е любов, не е здраве, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито гадже, нито приятели, нито работа.... Онова, което нямам, е онова-което-нямам, тоест, нещо невъзможно.
Иначе казано, ако се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа (пари, здраве, любов, кола, къща, приятел и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлива само ако притежавам онова-което-нямам. Тоест каквото и да имам никога не мога да бъда щастлива , защото ще искам нещо друго, което нямам, докато не го получа, а когато го получа ще го приема за нещо нормално.Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябва да платим, е, че ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката, докато не открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.

View more

Шарл Бодлер
Вампирът

---

О ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна,

духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб, до гроб —
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп — о, стига,
проклинам те, проклета твар!

Светкавичния нож зовях
с молба да върне мойта воля,
реших отровата да моля —
да ми помогне в моя страх!

Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
— Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико — изпит, изсъхнал;
избавим ли те най-подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!
......
ГАРВАНЪТ - Едгар Алън По
В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
"Гост - прошепнах, - вън похлопа на самотната врата.
Закъснял е вечерта."

---

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата, опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
взе без име Вечността.

---

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
Закъснял е вечерта".

---

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
"Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще ви отворя и ще ви подам ръка!"
Вън ме срещна вечерта.

---

Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.

---

Тялото ми - трескав огън - стаята прие отново.
Чух похлопването властно, не тъй както досега.
По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
Вятърът и вечерта.

---

Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
Стихна после с вечерта.

---

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
Той изрече: "Вечността!"
....

View more

Може да обичаш двама ,но няма как да си влюбена в двама. Към единият ще чувстваш тръпка, пърхане на пеперуди в стомаха, ще мислиш за него повече , ще го желаеш повече ,ще те привлича повече. Към другия може да чувстваш привързаност, обич , желание да му помогнеш, да ти е добре с него, да ти е скъп , но не и да си влюбена в него. Тогава е по-редно да избереш този, в когото си влюбена. Но има много условия:
1 да изпитва и той същото към теб.
2 да можеш да му имаш доверие и той на теб.
3 да можете да се разбирате.
4 да можете да разчитате един на друг.
5 да се приемате такива каквито сте без единия да иска да променя другия.
Ако ги няма тези условия по-добре не се захващай ,защото е едно да обичаш , друго е да си влюбена, а съвсем различно е да имаш връзка. Една сериозна връзка не се гради само на страст, която бързо отшумява. Трябва всеки от нас да си даде сметка, че през живота си ще срещнем хора, към които може да изпитваме много силни чувства и никога да не забравим, но да не можем да живеем с тях. Така че ако искаш бурна изпепеляваща връзка ще те посъветвам да избереш този, с когото има по-силна тръпка. Ако искаш да имаш сериозна връзка този, който отговоря на горните условия. Ако нито един не отговаря значи не си открила все още човека , с когото можеш да остарееш. Но това не ти пречи да изживееш някоя бурна и страстна любов без големи очаквания, защото очакванията са тези неща ,заради които после страдаме.
Надявам се да съм ти била полезна!

View more

Одобрение търся само от хората, които са важни по някакъв начин за мен, но дори те да не одобряват моите действия аз пак бих ги направила, ако сама смятам,че така е редно и че това са моите принципи , моя характер и моя начин на мислене, но би ми било тъжно ,ако тези близки за мен хора не ме разбират и приемат такава , каквато съм.
Да, имам способността да погледна отстрани и така разбирам как бих се чувствала на мястото на другите и къде съм сгрешила.
Няма значение какво искам да видя, важното е каква е реалността и ако аз съм направила кофти работи няма как да си затворя очите за тях, ако другите са сгафили пак няма да си затворя очите.
Много често ми се случва сама да не се харесвам. Най-често обаче в момент,когато се чувствам безсилна да преодолея нещо или да се справя с него, когато се чувствам безполезна, когато осъзнавам какви са грешките ми, но не мога да ги поправя, когато наранявам някой който обичам, когато съм изневерила на принципите си ,когато се страхувам и съм неуверена и в други случаи.
Приятна вечер!

View more