Разкажи приказка. Или случка от твоя живот, но в духа на приказките. Продължи: Имало едно време...
Имало едно време... Съществувало едно магическо царство, изпълнено с клоуни, аристократи, същества неземни. Това царство било разположено надалеч - надалеч от всички други хора. Когото и да попиташ, където да прочетеш, всичко ще гласи само едно, единствено нещо... Тo било разположено на МАЙНАТА СИ. Селянините се гушкали заедно със свинете си, обути в най - прелестни потури наречени "Adidas". Радост и простотия се ширели над магическата земя, гръмогласен смях от мургави рицари, породен от ступването на някой селянин, и разголената гръд от родните шаврантии озарявали улиците денем и нощем. И всеки се веселяли, никой не бунтвал срещу всеобщата простотия, само я придружавал с горда усмивка на лице... Накратко историята на живота ми, не ми се изпада в подробности.
*брои си белезите.* - Едно, две, три .... Деветнадесет, двадесет. Деба, свършиха ми пръстите има и още. Бях нещо като младо протеже на Jack Ass, само дето нямах body armor. Най абсурдна случка. Хм:Търклях се пет минути по едни баир след като разбрах, че като се пусна в кашон и гуми залепени на него няма да стане от онези яките колички. След неуспешният експеримент майка ме изгледа тъпо и ме направи на мумия с риванол и бинт.
пишеш ли? ако да, какво? може ли да покажеш нещо, което ти си написал? посвети ми нещо, нещо за есенния студен ден, за края на лятото и началото на есента, нещо за проливния дъжд и за хрупащите оранжеви листа ..
Хващало ли те е яд за това, че си счупил/а нещо свое? Случвало ли се е да чупиш нещо чуждо? Как ще реагираш, ако е нещо скъпо, което не можеш да си позволиш а искат да го платиш?
Да, но бързо ми минава. Случвало ми се е, но в изключително редки случаи. Гледам внимателно да ползвам нещо чуждо и за сега не ми се е случвало, но заради епичните ми spaghetti fingers ще потроша нещо без да искам. И нямам никаква представа какво ще направя.
Имам пристрастяване да дишам, не мога без него. Иначе, може да се каже, че имам леко развит вреден навик. Храна - червен боб. Определено червен боб. (Колкото и малоумно да звучи го обожавам.) Намират ми се.
Посещавал/а ли си психолог/психотерапевт, пък било то и училищния? Смяташ ли, че имаш нужда или би ти помогнало по някакъв начин? Какво е мнението ти за тази професия? Би ли ходил/а редовно на терапевтични сесии? До колко би се открил/а на тях? Притеснява ли те да отговаряш на такива въпроси?
Психоаналитик брои ли се? Не, винаги съм се старал да не занимавам хората с проблемите си и сам да се оправям. По едно време исках да следвам психология, но ме разубедиха, макар че все още намирам науката за ужасно интересна. : 3Не.Съъъвсем мъничко, ако въобще ми потрябва да отида. Ноуп, никак даже.