"Любовта като радост и любовта като грях" - Тема предглед на закостенялостите в разбиранията и неразбиранията относно думите "любов" и "грях"
( Написано по молба за есе на темата "Любовта като радост и любовта като грях". Към запиталия за есето, по възможност не го преписвай дословно, така или иначе, ако го предадеш както е, грантирам ти че няма да ги разберат напълно )
Цветно и безцветно, ярко и сиво, контрастно и замъглено. Какво намираме в тях? Какво искаме от тях? Какво ни дават те? Да живееш в градина от цветове или градина от пепел. А какво е любовта? Кое бихме избрали? Въпроси и въпроси. Живота казват някой е в детайлите. Друг във въпросите. Трети в отговорите. Четвърти в целостта. Но аз мисля че въпросите са си въпроси, детайлите - детайли, отговорите - отговори, целостта - цялост. И същевременно нито едно тях не е повече от другото. Нито едно от тях не е може без другото. Отделиш ли въпроса от отговора, двете се превръщат в една неузнаваема безформена маса, без път и посока. Не осмислени сентенции, празни изречения, чиито смисъл се разкрива единствено в тяхната съприкосновеност. Отделиш ли детайлите от целостта е като да откъснеш корените на някое младо и свежо цвете и да го обречеш на гибел. Защото корените ( детайлите ) са сърцето, даващо живот на целостта. Даващо стремеж, създаващо приемственост и споделеност.
=> Продължение в блога ми - http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/10/blog-post.html
Цветно и безцветно, ярко и сиво, контрастно и замъглено. Какво намираме в тях? Какво искаме от тях? Какво ни дават те? Да живееш в градина от цветове или градина от пепел. А какво е любовта? Кое бихме избрали? Въпроси и въпроси. Живота казват някой е в детайлите. Друг във въпросите. Трети в отговорите. Четвърти в целостта. Но аз мисля че въпросите са си въпроси, детайлите - детайли, отговорите - отговори, целостта - цялост. И същевременно нито едно тях не е повече от другото. Нито едно от тях не е може без другото. Отделиш ли въпроса от отговора, двете се превръщат в една неузнаваема безформена маса, без път и посока. Не осмислени сентенции, празни изречения, чиито смисъл се разкрива единствено в тяхната съприкосновеност. Отделиш ли детайлите от целостта е като да откъснеш корените на някое младо и свежо цвете и да го обречеш на гибел. Защото корените ( детайлите ) са сърцето, даващо живот на целостта. Даващо стремеж, създаващо приемственост и споделеност.
=> Продължение в блога ми - http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/10/blog-post.html
Liked by:
ஐ Александрина Гундева ஐ
Anjelо