Как си представяш задгробния живот и мислиш ли че въобще съществува такъв?
Вярвам че има, но не си гo представям като "задгробен живот", а чакалня в която душата престоява и се решава каква ще е следващата и мисия :) Там времето няма да съществува, така че ще е без значение, какво, как и кога. Според мен, не е случайност, че всички народи, през хилядолетията са имали представа за живот след живота :) Независимо какви май, инки, атестеки, олмеки, шумери, индиици, древно гърци, египтяни и келти (тук пропуснах прабългарите, защото за нашите древни вярвания, не се знае много, загадка са!) всички са имали митове за пътя на душата. И да кажем, че едновременно са си създавали тези митове за да се почувстват спокойни, ще е странно, защото в митовете им има прилики, а не са имали вземане давене едни с други!... Много харесвам Божествена комедия на Данте Алигери :) Вярвам в прераждането, че ако душата е извършила своя заложен смисъл на земята, може да се наслади на блаженно единение и спокойствие с вечността, но дори и то ще е временно, след което пак ще се върне на земята с нов смисъл. А което е там, ще пресъздава което сме желали, но в чиста форма :)