Непознатото в нас - интуицията, скритият гост :)
(тази + 3 части)
Пета глава
Продължение на - "Вратата отвъд границата - интелект и природа" http://ask.fm/winterfire/answer/27934467167 "Даровете на природата - един за всички срещу всички за един." http://ask.fm/winterfire/answer/26493298015" ; Еволюционна стълба" http://ask.fm/winterfire/answer/25624131679 и "Когато мравката се качи високо" http://ask.fm/winterfire/answer/24365453663
Пространството е място помещаващо ред сдържания. Комплексно включващи причини и следствия. Съдържанието на нещо, не би могло да възникне без налична причина. Ябълката няма да тупне на земята, ако съединителното клонче което я е придържало не е излиняло и разпаднало се. Ако вятъра или друга сила не оказва постъпателно и силно въздействие върху й. И най-вече ако не съществуваше силата наречена гравитация. Светлината в мрака, блуждаеща светулка, не би се появила, ако навън не е тъмно и съответното животното не се нуждае от метод с който да подобри съществуването си в такива условия на средата. И тнк, и тнк. Невъзможността за сътворяване на каквото и да е, без то да има връзка с друга част от реалността / причина, е свързващото звено между различаваните сегменти. Практически погледнато, всяко действие е изменчиво, непостоянно, постъпателно, притежаващо подем, кулминация и затихване, до появата на ново действие или на същото в изменен вид. Обяснението за подобна последователност е в също така изменящата се среда. Светът като вместилище на природата се променя и заедно с метаморфозите си увлича частичните явления, неорганични и органични структори. Подвластно на вечно изменящия се времеви закон в природата е всяко тяло, било не живо или живо, неразумно или разумно, не притежаващо персонален интелект или притежаващо. По такъв начин че нищо не би могло да избегне или да се скрие от непостоянното було на природата, ако се ползва единствено от видните и "настроения", и вълните от нея изпъкващи с очевидна предвидимост. А както става реч, избягването на което е граничещо с превземане на крепост която няма нито вход, нито изход. Прякото влиание на природата управлява живота, докосвайки се до битието и на човека. Увеличавайки умствения си капацитет, човек тества възможностите си да надмине природата и да се откъсне от плацентата й. С плацента обособявам колко тясно човешкото същество е свързано с природата. Човека искал или не искал е дете на природата, което макар и бунтуващо се е още неспособно да отреже пъпната си връв и да се гмурне в дълбините на безкрайността без да опира ходила или длани в майката природата. Като завидна упора, тя напътства съществата през прехода на тяхното развитие, което е безгранично. Въпреки че в един по умел довод, разграничаме кога един организъм би достигнал висините в еволюцията. Довода на детето надминаващо родителя си, организма надминаващ създалата го природа / причина - е отражението в недостижимия, но все пак съществуващ изход от едно еволюционно развитие.
...(Продължение долу на ОТГОВОРА:... http://ask.fm/winterfire/answer/30226323039/
Пета глава
Продължение на - "Вратата отвъд границата - интелект и природа" http://ask.fm/winterfire/answer/27934467167 "Даровете на природата - един за всички срещу всички за един." http://ask.fm/winterfire/answer/26493298015" ; Еволюционна стълба" http://ask.fm/winterfire/answer/25624131679 и "Когато мравката се качи високо" http://ask.fm/winterfire/answer/24365453663
Пространството е място помещаващо ред сдържания. Комплексно включващи причини и следствия. Съдържанието на нещо, не би могло да възникне без налична причина. Ябълката няма да тупне на земята, ако съединителното клонче което я е придържало не е излиняло и разпаднало се. Ако вятъра или друга сила не оказва постъпателно и силно въздействие върху й. И най-вече ако не съществуваше силата наречена гравитация. Светлината в мрака, блуждаеща светулка, не би се появила, ако навън не е тъмно и съответното животното не се нуждае от метод с който да подобри съществуването си в такива условия на средата. И тнк, и тнк. Невъзможността за сътворяване на каквото и да е, без то да има връзка с друга част от реалността / причина, е свързващото звено между различаваните сегменти. Практически погледнато, всяко действие е изменчиво, непостоянно, постъпателно, притежаващо подем, кулминация и затихване, до появата на ново действие или на същото в изменен вид. Обяснението за подобна последователност е в също така изменящата се среда. Светът като вместилище на природата се променя и заедно с метаморфозите си увлича частичните явления, неорганични и органични структори. Подвластно на вечно изменящия се времеви закон в природата е всяко тяло, било не живо или живо, неразумно или разумно, не притежаващо персонален интелект или притежаващо. По такъв начин че нищо не би могло да избегне или да се скрие от непостоянното було на природата, ако се ползва единствено от видните и "настроения", и вълните от нея изпъкващи с очевидна предвидимост. А както става реч, избягването на което е граничещо с превземане на крепост която няма нито вход, нито изход. Прякото влиание на природата управлява живота, докосвайки се до битието и на човека. Увеличавайки умствения си капацитет, човек тества възможностите си да надмине природата и да се откъсне от плацентата й. С плацента обособявам колко тясно човешкото същество е свързано с природата. Човека искал или не искал е дете на природата, което макар и бунтуващо се е още неспособно да отреже пъпната си връв и да се гмурне в дълбините на безкрайността без да опира ходила или длани в майката природата. Като завидна упора, тя напътства съществата през прехода на тяхното развитие, което е безгранично. Въпреки че в един по умел довод, разграничаме кога един организъм би достигнал висините в еволюцията. Довода на детето надминаващо родителя си, организма надминаващ създалата го природа / причина - е отражението в недостижимия, но все пак съществуващ изход от едно еволюционно развитие.
...(Продължение долу на ОТГОВОРА:... http://ask.fm/winterfire/answer/30226323039/