φόβος

Нощ е. От онези нощи, когато по гърба ти пробягват тръпки. На улицата няма никой. Всички са се прибрали. Има мъгла. Гъста мъгла. Не виждаш повече от 1 метър напред. Земята е мокра от дъжда през деня. Аз съм боса и ходя по булеварда. Няма ток, следователно няма улично осветление. Няма никакво осветление, освен луната. Която е пълна. Въпреки мъглата, мократа земя отразява луната в капките и локвите си. Въпреки красотата е някак мъчно.
Аз все още ходя. Безцелно. Знам от къде минава булевардът. Все пак живея до него. Продължавам да вървя. Стигам до следващия булевард и завивам. Вървя по главния булевард Васил Левски. Минавам го. Стигам до Борово. Но нищо не се променя. Навсякъде е мъгла и няма ток. Става ми странно. Започвам да се оглеждам, но не виждам нищо. Продължавам по пътя си. Вече знам къде отивам. И знам, че искам и не искам. Завивам по една пряка. Пътят става кален. Краката ми потъват в калта. Продължавам да завивам по добре познатите преки. Стигам до Входът. И виждам терасата Му. Седя около 5 минути и се обръщам. Отивам на близките пейки и сядам. Аз знам, че той не е в стаята си и не спи. Той е някъде навън. В някое заведение и си говори с поредното момиче, което е впечатлено от музикалните му умения.
Минава около час или повече. Не знам. Чувам смеха му. И виждам силуета му. Радвам се, че той не може да ме види. Заради мъглата и алкохола, който е изпил. Има още някой с него. Силуетът е нисък, има дълга коса. Момиче. Той е прекалено висок за нея. Все пак почти 2 метра не са малко. Прегърнал я е през врата. Няма как иначе. Имат разлика около 1-2 глави. Тя отключва. През цялото това време се смеят на нещо. Той звучи щастлив, но знам, че не е.
Никоя няма да успее да му даде това, което Тя му даде. Бях се опитала. Опитвах се постоянно. И дори фактът, че в момента съм тук, показва, че искам да се опитам поне още веднъж. Но той не позволява. Той е с едно момиче около 2 седмици. Излизат веселят се и прочие. Докато той не намери следващата. Тази следваща се поява на всеки негов концерт. И той търси. Търси Нея. Но не я намира в лицето на никоя.
За това сега аз съм тук. В тази студена нощ. Боса. Пред тях. Ще му покажа, че не мога да съм Нея, но перфектно мога да бъда себе си. А той, може би, ще бъде с мен заради това.

---

Опа, малко се отплеснах... Извинявай, ама така ми дойде.

View more