Ами мога да слушам до известна степен блек и дет, има някои песни даже които харесвам, това е най-тежката. Не знам ти какво разбираш под тежка. Понеже една чалга би ми била доста тежака за понасяне :D
С човек, с когото мога да бъда себе си, да си прекарам добре , на когото мога да разчитам, който е добър събеседник, умее да ме разсмива и е малко щур.
Идва момент, в който животът на всеки oт нас излиза извън релси. В този отчаян момент, трябва да изберете посоката си. Ще се борите ли да останете в пътя? Докато другите ви казват кои сте? Ще се промените ли? Ще се гордеете ли с избора си?Или ще намерите нов път?
Във всеки скучай не се ръководя никога, от това какво мислят другите, че трябва да правя или да съм. Ако пътят, по който съм вървяла досега си мисля, че си струва достатъчно ще продължа по него, дори това да означава, да изгубя някои от хората, които няма да ме разберат. Ако преценя , че техният път ме устройва и ще тръгна по него с тях. А ако не ме устройва техния път, нито старият ще тръгна по нов път. Понякога другите не могат да разберат каква е причината някой да избере даден път, какви са неговите желания, какви са неговите сили и тн, затова човек не трябва да слуша никой друг за тези неща освен себе си, своята интуиция, сърце и все пак да вложи и малко разум. И когато достигнеш желаната цел ще можеш да се гордееш, че въпреки всичко и всички си успял.
Цената е много труд, пот, сълзи и кръв. Освен това да можеш да загубиш едно за да спечелиш друго. Понеже нищо не идва като подарък. Или ти струва много усиля, или много лишения, или много нечестни игри и др. Но цената е винаги висока, а когато постигнеш въпросният успех се чудиш струва ли си, защото ако си се изкачил на върха имаш само два избора да останеш сам там или да слизаш надолу обратно. Животът е интересен когато има стремеж и постоянно надграждане, стане ли застой и пълно спокойствие губи смисъл.
zashto na nai obiknoveni skuchni vuprosi rodeni ot skukata na horata otgovarqsh s s mnoogo izkluchetlno nenujni romani?ne mislish li che otdelqsh tvurde mnogo vreme da otgovqrash na maloumni vuprosi?
Защото ми е такъв стилът на писане. Въпросите може да са малоумни, но аз не мисля да се изразявам малоумно, а и кое е малоумно, и кое не аз преценявам. Имам още около 70 неотговорни въпроси, на които се надявам някой ден да отговоря.
Здравей! Отмъстителен човек ли си? Връщал/-а ли си го на някого с нещо? Защо? И как? Поздрави!
Здрасти :) Не съм отмъстителен човек, първо защото зная че всеки ще си получи заслуженото от съдбата и без аз да се занимавам, а и второ защото съм твърде мързелива и незлоблива, за да се занимавам. Принципно обаче бих могла да бъда доста опасен враг, ако смятам , че си заслужава, но не мисля, че си заслужава, поне до тоя етап е било така. Твърде заета съм да обичам, за да си губя енергията в омраза. Но имаше няколко човека преди време, които ме бяха наранили и така да се каже им "пожелах" всичко, което са ми причинили да го изпитат на свой гръб, не след дълго това стана и бяха доста по-зле от това, което направиха на мен, платиха си двойно. Така че не е добре някой да ме наранява умишлено и да си играе с търпението ми, което е доста голямо. Но и дори аз да простя на тоя някой кармата няма да го подмине, всичко се връща като бумеранг към теб, независимо какво е.
Здрасти :) Вярвам в тях естествено, но вярвам, че и някои хора имат халюцинации. Иначе на мен ми се случи. Веднъж видях ръката на едно момиче бинтована, по-късно като я видях беше ок и реших че се побърквам, но на следващия ден тя наистина пострадала и й била бинтована ръката. Лятото пък видях насред улицата, в 2 сутринта, на затънтено място 4-5 деца и ние като се приближихме те хукнаха в различни посоки, но после видяхме, че изобщо няма следа от тях понеже нямаше къде да се скрият и да не ги видим, просто те се изпариха... Виждах веднъж и тъмна сянка, която беше между клоните на дърветата, после обаче изчезна.... Така че вярвам във видения и духове.
Да не искаш да ти изброявам сега всички близки и приятели, които обичам? А да ти пратя списък с имената им и да ти обясня как и колко ги обичам? За мен да обичаш значи да те е грижа за другия и да си готов да направиш каквото можеш за него. Да го смяташ за ценен, да го уважаваш, да ти е добре с него, да го приемаш такъв какъвто е, без да се стремиш, да го променяш, да се грижиш за него, да го чувстваш важен за теб. Но ако имаш предвид тази любов "Еros - истинската, страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания. Друга мяра за дълбочината на любовта е готовността да се изтърпяват мъки и трудности в нейно име. С истинската любов се свързват чувствата на възбуда, екстаз, вълнение, копнеж, тревога, напрежение и тайнственост. " САМО КЪМ 1 човек я изпитвам и дори нещо повече от описаното има, което е необяснимо. А другите форми на любов към повече хора, независимо пола им.
Мисли които са плод на моята неувереност и параноя, рисуващи ми мрачни картини, които не са истински. Понякога стигам до там, че не мога да преценя кое е истината и кое лъжата. http://vbox7.com/play:38d2e084dc
Коледните празници се прекарват винаги със семействата, а новогодишните с приятели.... Общо взето така е било всяка година. Бих искала, ако мога да съм извън София по това време малко, но едва ли ще стане....
Ами почти ми е все тая вече, макар да има неща, които биха ме зарадвали малко, то това което ще ме направи щастлива не е материално, но трябва да стане чудо... Аз не вярвам в чудеса вече. Затова и намразих тези празници, досадни са ми, само предизвикват в мен тъга и чувство за самота.
Нямам представа, всичките са тъпи, когато си казвал големи думи на човека и си му се вричал в любов, а после просто ти е писнало и си търсиш оправдания да го разкараш.