Bla☾k M◯◯N

Самото запознанство може да е като по филмите, но в живота нещата рядко завършват с хепи енд, което е различното. Битовите проблеми съсипват и най-пламенната любов. Потопени в сивото ежедневие хората си омръзват. Затова често неизживяната или несподелена любов се оказва по-запомняща се от споделената, изживяна любов, станала ежедневие. Никой не обича ежедневието, а мечтае за миговете, които го откъсват от него. Ако Ромео и Жулиета не умират трагично, великото произведение на Шекспир трябваше да стане нещо от сорта на "Женени с деца"......
С моя сегашен приятел се познавахме бегло от общи познати, имахме се и във Фб, но бяхме само познати и аз никога не съм мислила, че ще тръгнем. Всичко стана случайно. Една вечер имах среща с приятелка, а тя беше с гаджето си. По едно време мислех да си ходя, защото ми стана неловко, че само им "светя". А пък те се обадиха на това момче(настоящия ми приятел). Аз по това време нямах намерение да се занимавам с мъже, поради ред причини. И въпреки че той ми беше направил добро впечатление, сигурно щях да искам да бъдем само приятели, както казвах на всички мъже тогава. Но тогава те измислиха да играем на истината или се осмеляваш... И така благодарение на играта ни накараха да се целунем няколко пъти. И така пламна някаква искра между нас. После реших да тръгна с него, пък да видим дали ще се получи. Оказа се, че имаме много общи интереси, много сходства в характерите и се разбираме добре. Така вече почти година сме заедно, а и към 7-8 месеца живеем заедно. Разбираме се и се обичаме.
Иначе с мой бивш, с когото имахме драматични отношения, баш като по филмите се запознахме от един сайт. После не спирахме да си пишем и всяко свободно време прекарвахме, пишейки си, а когато не бяхме в нета си говорихме по телефона или си пишехме смси. И отначало за мен той беше станал супер близък приятел, но в един момент осъзнах, че го харесвам и като мъж. Той също разбра това, но някак си се страхуваше да го признае. Когато се видяхме на живо(понеже сме от различни градове не стана веднага) вече се бяхме опознали много добре и бяхме станали много близки. А когато се докоснахме усетих нещо толкова красиво, което не съм усещала с друг-топлота, спокойствие, радост, страст и още нещо. И тогава се случи магия сякаш. Часове наред не можехме да спрем да се целуваме и гушкаме. Времето сякаш беше спряло и нищо нямаше значение. Ужасно щастливи бяхме. И се чудех как досега съм живяла без него, а сега когато беше до мен не исках да го пусна... По-късно се случиха толкова болезнени неща, че няма да коментирам. Не крия, че никога няма да го забравя.
Животът си един филм и всеки от нас е и режисьор и актьор.

View more

Призлява ми от думи изразяващи пълна простотия, цинизъм, грубост, безсърдечие и самохвалство.
Призлява ми, когато виждам как младите осакатяват българския по всевъзможен начин.
Призлява ми от глупости от типа на Фостата.
Призлява ми от лъжливите думи на политиците.
Призлява ми, когато чуя изрази съдържащи сексуално съдържание, от непознати идиоти.
Призлява ми от изрази "бОли ме х*я", "не ми дреме за теб”, „ да ти го начукам” и други подобни "бисери".
Призлява ми от текстовете на повечето чалга и рап песни.
Думите са нож с две остриета, могат да предизвикат в теб най-прекрасни чувства, а могат и да те убият. Внимавайте как ги използвате, понеже както гласи българските поговорки " Казана дума хвърлен камък" и „език кости няма, но кости троши” и „Лошата рана заздравява, но лошата дума не се забравя”.

View more