Как продължава живота, когато човек вече няма мечти?
Не е страшно, ако нямаш мечти , защото ако имаш желание за живот мечти винаги можеш да си създадеш и да ги превърнеш в цели. Страшното е когато нямаш желание да живееш, когато не искаш да се бориш, не те интересува нищо и единственото,което имаш са спомените, болката и невъзможността да промениш нищо, нямаш сили за нищо и ти е все едно, дали си жив или мъртъв. Тогава си физически жив, а душевно си мъртъв. И може да се каже, че бях мъртва, но днес отново се боря да живея. Не отричам, че много пъти съм желала смъртта, толкова ми е било зле, била съм на крачка да сложа края, но намирах последни сили да продължа да живея. Виж това стихотворение:Мъртва съм
Без теб трябва да продължа аз да дишам,
но бавно се загубвах във скръбта
изгубила човешката си същност
избледняла от безкрайността.
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя...
Явно и на тебе съм чужда.
Сянка съм (попила миналото).
Изтрити са следите. Няма път.
Назад, назад е само тъмното,
а в него гласове познати ми шептят.
Искам да се върна. Там при себе си,
където бях щастлива и влюбена.
В лицето ти сега изкрещях сълзите си.
И побягнах в тъмното. Изгубена.
Нараних те, а с това аз погинах.
От снимките наши много ме боли
очаквах всеки ден да се завърнеш,
но няма прошка за мен и сърцето кърви.
Невъзможно е. Знам, че съм безсилна...
И се лутам без посока в черен ден...
Изгубена съм. Бях толкова наивна
да вярвам, че ще си винаги с мен.
Сълзите ми пресъхнаха, мъката уби ме
подобно прилеп не търсих светлина,
утеха не намирах, нямаше пощада
за моята безутешна душа.
Няма ме. Това е чуждо тяло,
заблуден дух в него дреме...
Миналото - аз съм негова изцяло.
Негова съм.(На изгубеното време).
Мъртва съм ! О, колко пъти бях!
Не, не! Не бях убивана с ръце.
По-страшно беше, че във всички тях,
убивана бях с... твоето сърце
преди година се чувствах така, но днес "Ето - аз дишам,работя, живея и стихове пиша(тъй както умея).С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога.", както казва великия поет. Вярвам, че и в теб има сили за нови мечти и борба :)
Без теб трябва да продължа аз да дишам,
но бавно се загубвах във скръбта
изгубила човешката си същност
избледняла от безкрайността.
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя...
Явно и на тебе съм чужда.
Сянка съм (попила миналото).
Изтрити са следите. Няма път.
Назад, назад е само тъмното,
а в него гласове познати ми шептят.
Искам да се върна. Там при себе си,
където бях щастлива и влюбена.
В лицето ти сега изкрещях сълзите си.
И побягнах в тъмното. Изгубена.
Нараних те, а с това аз погинах.
От снимките наши много ме боли
очаквах всеки ден да се завърнеш,
но няма прошка за мен и сърцето кърви.
Невъзможно е. Знам, че съм безсилна...
И се лутам без посока в черен ден...
Изгубена съм. Бях толкова наивна
да вярвам, че ще си винаги с мен.
Сълзите ми пресъхнаха, мъката уби ме
подобно прилеп не търсих светлина,
утеха не намирах, нямаше пощада
за моята безутешна душа.
Няма ме. Това е чуждо тяло,
заблуден дух в него дреме...
Миналото - аз съм негова изцяло.
Негова съм.(На изгубеното време).
Мъртва съм ! О, колко пъти бях!
Не, не! Не бях убивана с ръце.
По-страшно беше, че във всички тях,
убивана бях с... твоето сърце
преди година се чувствах така, но днес "Ето - аз дишам,работя, живея и стихове пиша(тъй както умея).С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога.", както казва великия поет. Вярвам, че и в теб има сили за нови мечти и борба :)
Liked by:
Лудият Слав
EVIL
