Замислих се. Много хора причисляват целувката към един от начините за изневяра. Въпросът ми е следния. Ако половинката ти е актьор/актриса и участва в сцена, в която се налага да се целува с друг актьор/актриса, това брои ли се за изневяра един вид? А ти би ли бил(а) с човек с такава професия?
Ами самата изневяра идва в мига , в който започнеш да предпочиташ друг/а пред половинката си, дали ще е сексуално или емоционално, няма значение, важното че ти си избрал другия. Може да е само секс или целувка, но ако ти си предпочел/а да целунеш другия човек или да прекараш една нощ с него пред възможността да си с твоя човек, значи много. Това значи, че вече не желаеш този човек, не си щастлив с него, търсиш тръпка другаде. А изневярата започва с мисълта и завършва с физическите действия, дори да не си направил нищо физически, фактът, че би го направил поне в мислите си показва, че ти нямаш чувства към човек до теб. За този пример с артистите не е изневяра, защото всичко е преструвка и професия, няма го момента, че предпочиташ друг/а.
Няма непукисти, на всеки му пука за нещо, за някого или дори за самия него. Познавам такива които се правят на непукисти и са смешни с преструвките си.
Казват, че мъжете от време на време мислят с долната си глава. Жените отвреме на време мислят с... ???
За да го казват това значи при някои нагонът идва над разума и чувствата. Такива мъже са повечето, а при жените може и да го има това, но доста по-рядко. Понеже при повечето жени нагонът и чувствата са свързани - обичаш някой и го желаеш, но не само сексуално, докато мъжете често спят с някоя без други намерения, освен да си начешат крастата, както се вика. В днешно време обаче много жени се държат като мъже в това отношение, а много мъже станаха по-чувствителни ценящи любовта, така че нещата се уравновесяват. Мисля, че най-голямата обида е да спиш с някой и после да му кажеш - "нямам нищо към теб и сме никакви с теб" един вид все едно човекът освен за секс играчка за друго не става. Това е толкова срещано явление, че от векове е писано за него. Често оправданието на мъжете е "ами аз не съм я изнасилил", но всъщност това е много примитивно разсъждение. Понеже това да употребяваш някой, използвайки чувствата му, с намерение после да го захвърлиш е достатъчно гадно. Не знам, дали правят жените така, но за мъжете това е сякаш запазен номер. Както и това да предпочетат някоя 'курва' само заради порочната й визия без тя да притежава никакви качества по-достойни, от една по-скромно изглеждаща жена. Но съм далеч от мисълта, че всички мъже са толкова лекомислени т.е "разсъждават с долната си глава", има и стойностни мъже, макар да са рядкост.
Не помня вече, но доста по-късно от съвременните тинейджъри, аз и доста късно имах компютър, всъщност, а кабелна не съм имала, така че нямало къде да го гледам.
Много неща. Не случайно ми казват постоянно, че съм ненормална, но аз и не искам да съм нормална. Нормалните хора са скучни и предвидими.
Какво осмисля живота ти? Какво те прави щастлив\а? :)
Животът сам по себе си няма смисъл, ако човек е нещастен или се чувства ненужен, ако няма за него място в тоя живот. Това което ме прави щастлива е любовта (ако има такава); пътуванията сред природата; изкуството във всичките му форми; това да мога , да помогна на някой да се справи в труден момент и да виждам после, че става силен и борбен( случвало ми се е това и се чувствах удовлетворена); книгите понякога също ме правят щастлива, ако са интересни и намирам нещо от себе си в тях; това да съм сред приятели, които ме разбират, харесват и обичат; РАЗНООБРАЗИЕТО ме кара да чувствам тръпка; това да виждам, че съм харесвана, търсена и тн;
Kолко най-много оргазми си получавала за една нощ?
Мъжете , с които съм правила секс рядко са ми доставяли и 1 оргазъм, а пък ти ме питаш "колко"? Не знам, те ли не са добри любовници или аз имам проблем?!
Случвало ли ти се е половинката ти да те ревнува от някоя твоя бивша тръпка? Какво според теб е породило тази ревност? Как успя да му/ѝ обясниш, че няма повод за притеснение?
Ами мен много не са ме ревнували за щастие или поне не са показвали. Но на мен ми се случи веднъж подобно нещо. Той уж ми обясняваше, че няма нищо, но накрая се изпокарахме и разделихме, понеже не му повярвах. Но там имаше доста съмнителни факти за притеснение.
Какво мислиш за хората, които гледат само външния вид? А ти кое гледаш в отсрещния?
Аз гледам и вътрешния, и външния вид, но най-важно е отношението му към мен. Човекът е една цялост, а външния вид до голяма степен е огледало на характера. Самото излъчване и първоначално впечатление , което създава един човек, говори повече от много думи. Но до голяма степен някой гледат на външния вид не като излъчване, а като модели на подражание и това дали имаш перфектни форми, дрехи, дали си достатъчно гримиран, лъснат и тн. Това вече не го одобрявам.
Какво мислите за момчетата, които си играят с чувствата на момичетата? А за момичетата, които си играят с чувствата на момчетата? Влюбвал/а ли си се истински? Съжаляваш ли за което?
Мисля, че хора, които си играят с чужди чувства и не се интересуват от болката на другия са жалки и низки души, които не заслужават да ги уважава никой. Влюбвала съм се истински. От една страна съжалявам, но по-добре болка, отколкото никога да не си изпитал това чувство.
Според мен да посегнеш на живота си е трудно и затова се иска смелост. Но пък щом се самоубиваш, значи си слаб. Щом не можеш вече да издържаш и не търсиш друг начин. Бих искала да чуя чужди мнения. Ти какво мислиш по въпроса?
Мисля, че се иска смелост и сила да се самоубиеш, ако беше толкова лесно много хора да са го направили. Не значи, че си слаб, това са глупости, ако случайно някой те е поканил на място, на което не се чувстваш добре и даже ти е зле най-естественото е да си тръгнеш, в това няма слабост. Слабост е да живееш без цел, без смисъл, без да си полезен нито на себе си нито на хората, без желание, само защото трябва. По-добре да си тръгне човек навреме достойно, а не да достигне дъното на деградацията и да живее.
Ама за музиката, нямаш грешка. Браво, моме! :D На Medium сме. :о