Имам, разбира се, и не знам къде щях да бъда без нея. Всичко, което искам, е да пиша и да пиша, да остана вдъхновена и да правя единственото, което ме кара да се чувствам добре. И именно писането е надеждата, спасението, всичко.
Надценява се честността.Всички обявяват като свое прекрасно качество това, че са честни. НО.. всъщност единственото, което правят, е грубо да пробутват, натрапват непоисканото си мнение, което не е от никакво значение за никого. Подценява се подмазвачеството, което се оказва най - лесния път нагоре ;д До какви последици води? Не особено благоприятни.
хей . случайно попаднах на историята ти или поне на останалото от нея Over The Hell . много ми хареса мисълта, която си сложила ... и настина ми грабна вниманието. ще може ли с едно две изречения да ми кажеш каква е основната идея на историята , ако искаш ми задай въпрос и аз няма да отговоря, да ст
Посочи ми няколко клиширани фрази, в които все пак откриваш доза истина. А сега ми посочи няколко клиширани фрази, чието съдържание не разбираш или си твърдо несъгласен/несъгласна с него. Обоснови се, ако не те натруднявам. :)
По - скоро ще кажа за тези, с които не съм съгласна, защото честно казано никога досега не съм срещала клиширана фраза, в която да открия доза истина. Като започнем от ''Бъди позитивен'', ''Обичам да гледам залеза'', ''Търся истинската любов'', ''Работата е всичко за мен'', "Бъди себе си", "Всичко е Любов", "Да бъдем добри", " Искам да прекарам живота си с теб", "Светът е прекрасен''. Всичко това ми звучи толкова превзето. Всички обичат да гледат залеза, но да са тръгнали да го разправят наляво и надясно? То ако не си Себе си, кой ще бъдеш? ''Всичко е любов'' - това трябва да е изплюто от някоя романтична душа, която не е имала досег с реалността. Тук идват добре изпипаните клиширани реплики на зарязвачите, които всеки път ме изкарват от релси: ''За да бъда честен с теб..'', ''Не ме разбирай погрешно'', ''Не казвам, че трябва да спрем да се виждаме, но...“.
В последно време съм се вдъхновила и чета много поезия. Харесвам всичко на Атанас Далчев (особено "Книгите", "Дяволско" и "Убийство"), Димчо Дебелянов (особено "Помниш ли...". Шарл Бодлер има доста интересни стихотворения (особено "Вампир"), както и Лермонтов ("Парус") и Жан Превер ("За тебе, моя любов"), но пък рядко се намират добри преводи.
Историческа романтика по - точно. ,,Обичай ме, Мариета" на Дженифър Уайлд (Томас Хъф). Попринцип не си падам по подобен тип книги, но ми допаднаха силните персонажи.
кой е човека с който/която искаш да лежиш в леглото , да гушгаш и никога да не пускаш? защо живееш ? какво е да пораснеш ? защо хората искат да бъдат деца?
Честно казано не знам. Още не съм го срещнала? Защото имам планове за бъдещето. Да се изправиш лице в лице срещу действителността. Сигурно защото им се иска винаги да са щастливи без видима причина.
Нямам такива. Нося слънчеви очила навсякъде. В мола. В училище. Дори в банята. :Д Тук се ебавам само да отбележа. Когато започна да се харесвам, ще започна да си правя снимки и тогава може би ще си качвам нови снимки постоянно.